Едно неписано правило във Франция е, че сексуалният живот на политиците е неприкосновен. Интересното е, че по-голямата част от медиите в страната също се съобразяват с този факт. Но в епохата на интернет трудно нещо може да остане скрито покрито.

Бенжамен Гриво, кандидатът на партията на френския президент Еманюел Макрон "Република, напред!" за кмет на столицата Париж, разбра това по особено болезнен начин и стигна дотам, че да се откаже от предизборната надпревара.

Причината е видео, появило се онлайн, на което политикът мастурбира и което самият Гриво е изпратил на 27-годишна жена преди две години.

Сега Франция - или поне част от нея - се чувства омърсена. Все пак за пръв път в съвременната история на страната политик се оттегля заради интимния си живот - като в случая не става дума за обвинение в сексуален тормоз или насилие, а за някогашна връзка по взаимно съгласие и клип, изпратен като част от нея.

Гневът е повсеместен и обхваща целия политически спектър - от крайно леви до крайно десни са бесни. Но не на поведението на Гриво, не мислете нещо подобно - ядосани са от факта, че видеото е било публикувано и е довело до последствия за политическата кариера на мъжа.

Руската връзка

Необичаен е начинът, по който стига до там, че видеото да бъде качено онлайн. През май 2018 г., когато клипът е изпратен, Гриво е министър в кабинета и говорител на правителството. Освен това е и женен. Получателката на клипа - Александра Дьо Тадьо, по онова време е на 27 години и е студентка по право. Гриво й е изпратил кадрите през приложение, което би трябвало да ги изтрие няколко минути по-късно. Въпреки това те по някакъв начин са били записани или възстановени.

В момента Дьо Тадьо е адвокат и политически активист. По-важното е, че новият мъж до нея е руският анархист и артист Пьотр Павленски. Може да сте чували името му покрай друго негово скандално изпълнение, когато преди няколко години закова скротума си за Червения площад.

Павленски, който според Politico в момента е близък с движението на"жълтите жилетки", е този, който миналата седмица сам качва видеото онлайн.

Прави го, след като преди това не е успял да заинтригува с него френския сайт за разследваща журналистика Mediapart. От сайта просто отказват да публикуват разкрития от интимно и сексуално естество - така, както много други френски медии биха постъпили в случай, в който е замесен политик.

Но ето, че файлът се озова онлайн. И не само, че покоси кметските амбиции на Гриво, но и доведе до редица гневни реакции. Не, че Гриво имаше големи шансове - предварителните данни сочат, че преди да се откаже от кметската надпревара миналия петък, 14 февруари, той е бил едва трети.

Сочене с пръст, но не в посока на Гриво

По-интересни без съмнение са реакциите, които казват много за френската култура що се отнася до личния живот на политиците. Аферата "Гриво" - или "Мастургейт", ако предпочитате - доведе до широко разпространена защита на доскорошния кандидат за кмет.

Оплакванията са, че спокойният подход на Франция към сексуалния живот на политиците е под атаката на социалните мрежи и интернет и поведението там, преследването на сензацията. Има възмущение от това "американизиране" на обществения живот и падането на бариерата между публичното и личното в политиката.

Съпартийци на Гриво определиха качването на видеото като "жалко". Подкрепа дойде и от критици на партията на Макрон, като например журналистката Таха Бухаф, която написа в Twitter, че въпреки че "презира" Гриво от политическа гледна точка, според нея "личният му живот трябва да си остане личен".

Както Себастиен Шену от крайнодясната партия"Национален съюз"описва ситуацията:"Ние не избираме светец, а кмет на Париж".

Председателят на парламента и приятел на Гриво Ришар Феран коментира, че всеки има право на "тайна градина", т.е. лично пространство на мисли и действия. Неговият съвет е да не се бъркат прозрачността и воайорството, защото това би било "стъпка към един вид сексуална инквизиция".

Всички тези коментари идват на фона на безспорен факт - че в предизборната си кампания Бенжамен Гриво набляга на образа си на щастлив женен мъж с три деца, а изтеклото онлайн видео не само потвърждава негова извънбрачна афера, но и говори за двуличие в поведението му.

Въпреки това гневът в страната е насочен не толкова към него, колкото към хората публикували видеото.

Французойката Елоди Фабре, преподавател в Кралския университет в Белфаст, обяснява, че френската преса преди е била пазача, който да гарантира, че подобни истории няма да изтичат в пространството.

От години френските редакции действат по неписаното правило, че политик, който изневерява на жена си, не е новина, а клюка, пише The Local. За пример дава това, че бившият президент Франсоа Митеран не е крил от общeството дете от извънбрачна връзка, защото магически е успял да заблуди медиите, а защото самите медии не са искали да пишат по темата.

Когато пък се появяват слухове, че бившият президент Жак Ширак неколкократно е изневерявал на жена си, пресата се отнася с тях точно така - като към слухове, които могат да бъдат пренебрегнати.

Разкритието че друг бивш президент - Франсоа Оланд, е имал афера с френска актриса, докато още е бил на власт, беше отразено по-сериозно в чуждестранни медии, отколкото във френските.

Ще промени ли случаят"Гриво"тази нагласа? Срутена ли е окончателно стената между обществената дейност на политиците и това, което се случва в спалните им?

Според Джон Лихфийлд, бивш редактор за Independent, който от 23 години живее във Франция, цялата ярост около нарушението на френските закони и табуто върху личния живот сама по себе си е двулична, защото лъскави френски списания редовно навлизат в личния живот на кралски особи и знаменитости от шоубизнеса - и плащат скромни глоби, като това е част от бизнес модела им. По думите му никой не се оплаква особено от това.

Пред Politico той обръща внимание на това, че в интернет епохата липсва имунитета над сексуалния живот. Дори френските закони и масовите медии да държат интимните тайни на политиците далеч от големите платформи, невъзможно е тези ограничения да бъдат спазени в по-мрачните кътчета на мрежата.

Според Лихфийлд ако френски политик е имал просто афера със съгласна на това 27-годишна студентка, историята щеше да е чудо за три дни, дори може би за по-малко. Наличието на видео обаче прави нещата различни

"Френските политици не трябва да се държат като светци, но трябва да избягват да се държат като най-глупавите сред тийнейджърите", пише в заключение Лихфийлд, според когото случаят "Гриво" може да е урок за другите публични фигури в страната.

А какво се случи след скандала?

Както Александра Дьо Тадьо, така и Пьотр Павленски бяха арестувани в събота и могат да бъдат обвинени за навлизане в личния живот и публикуване на сексуални изображения без разрешение.

Разпространението на подобни изображения без съгласие е забранено във Франция, а наказанието може да достигне до две години затвор и глоба от 60 хиляди евро.

Същевременно партията на Макрон замени отказалия се Гриво в надпреварата за кметския стол на Париж с министъра на здравеопазването Аниез Бюзен. С оглед на това, че предшественикът й също нямаше големи шансове за успех, Бюзен ще има трудната задача да се справи със сегашния кмет - Ан Идалго от социалистите.