Досега, когато “Зарубежнефт”, “Татнефт” и “Роснефтегаз” бяха конкретно посочени като компании, заинтересовани от изпълнението на някои от проектите, които все още не са назовани, Русия предприе насърчаването на обичайния си скрит подход при изграждането на присъствието си в Ирак.
Петролната и газова награда в Ирак, разбира се, е добра за Русия, но мнозина в тази индустрия не осъзнават колко още е подценявана. Официалните данни са, че Ирак разполага с около 149 милиарда барела петролни запаси (18% от всички запаси от Близкия изток и 9% от глобалните резерви), а в момента е вторият най-голям производител на нефт в ОПЕК след Саудитска Арабия. Що се отнася до газа, официалните данни са малко по-малко впечатляващи, но може би пак са подценени - Ирак разполага с около 135 трилиона кубически стъпки резерви от газ (12-те по големина в света). Въпреки увеличението на резервите през последните няколко години, значителна част от Ирак все още е неизследвана или недостатъчно проучена в сравнение с другите големи страни, които произвеждат петрол.
Русия е майстор при такива обстоятелства и влиянието, което в крайна сметка може да упражнява, започвайки от малки договори, е напълно необичайно. Най-новият пример - шаблон за такава стратегия и честно казано модел за всяка амбициозна суперсила, е „предоставянето“ на неизвестно досега находище за развитие в средата на пустошта на компания, която е неизвестна. Руската “Стройтрансгаз”, почти неизвестна петролна и газова компания, подписа предварителен договор с Министерството на петролното производство в провинция Анбар. Изглежда, че няма реални перспективи за извличането на значителни количества нефт и газ от този обект, който освен това се намира на територия, разкъсвана от племенни размирици, която дори бойците от “Ислямска държава” се стараеха да заобиколят.
Ключът към това (и за разбирането на истинската цел на руските инвестиции в Ирак) обаче е, че тази територия е критично важна за Русия, засилвайки присъствието ѝ в централния Близкия изток.
„Русия рискуваше мащабна конфронтация със САЩ, за да получи черноморското пристанище Севастопол с достъпа до Средиземно море, когато присъедини Крим през 2014 г., така че няма нищо, което тя не би направила, за да изгради присъствието си в Сирия и транзитни маршрути до Сирия, които включват Ирак“, коментира иракски източник.
В този смисъл Анбар придобива ясен смисъл за руснаците, защото цели осигуряването на това, което американските военни някога наричаха “хребет” на “Ислямска държава” - мястото, където Ефрат потича на запад към Сирия и на изток към Персийския залив. По билото от изток на запад се намират исторически крайно националистическите и крайно антизападните градове Фалуджа, Рамади, Хийт и Хадис, както и Сирия, с ключовите си стратегически пристанища Бания и Тартус. По щастливо „съвпадение“, Бания и Тартус също са изключително близки до руската въздушна база “Хмеймим” и системите за ПВО С-400. Въпреки че базата е пусната в експлоатация едва през 2015 г., вероятно за да помогне в борбата с “Ислямска държава”, Русия изглежда е променила своите тактически планове за нея. Освен това недалеч от него, в Латакия, се намира руска разузнавателна станция.
Превод: В. Сергеев
