За новоизбрания изпълнителен директор на BP Бернар Луни първата публична изява на новата му позиция беше като детска игра. След продължилите месеци демонстрации на гневни активисти пред седалището на компанията в Лондон бившият мениджър на дивизията Downstream на петролната компания си позволи да каже неща, които неговият предшественик Боб Дъдли никога не би изрекъл.

„Трябва да се променим. От днес нашата основна цел ще бъде да предоставим на света чиста, надеждна и достъпна енергия“, каза Луни само преди две седмици, когато обяви старта на новата стратегия в Лондон. А тя си има всичко: гигантът на изкопаемата енергетика възнамерява да бъде климатично неутрален до 2050 г. Това включва емисиите на въглероден диоксид, които в крайна сметка се създават в резултат от изгарянето на бензина или дизела в резервоара на потребителя. 

Една петролна компания става въглеродно неутрална? Шефът на ВР предизвика сензация с тази цел. Но той не е единствен. В момента големите европейски компании обявяват амбициозни климатични цели почти всяка седмица. От 2030 г. или 2040 г. всяка се ангажира да отделя – първо: по-малко, и второ: само толкова количество въглероден диоксид, колкото може да избегне другаде.

Преди няколко дни германската медийна компания Bertelsmann обяви, че ще постигне тази цел до 2030 г. IT групата Microsoft планира климатична неутралност за същата година, както и фармацевтичната и химическа компания Bayer. Bosch дори възнамерява да работи неутрално по отношение на въглеродния диоксид от тази година. Маркус Щайлеман, изпълнителен директор на химическата компания Covestro, отбелязва, че конкуренцията по отношение на климатичните цели е обхванала цялата индустрия.

Съобщенията от последните няколко месеца набраха огромно количество обещания. Актуално проучване на известната организация с нестопанска цел Carbon Disclosure Project (CDP), достъпно на германския Handelsblatt, показва, че според новите си планове европейските компании възнамеряват да избегнат 2,4 гигатона емисии - повече от обема, който Великобритания, Германия, Франция, Италия и Полша излъчват заедно годишно.

Британската CDP се счита за лидер в анализа на корпоративните данни за околната среда, като зад организацията застават над 600 институционални инвеститори. В проучването си експертите, заедно с консултантската фирма Oliver Wyman, разглеждат по-подробно климатичните планове на над 882 компании, листнати в Европа.

Резултатът: За да постигнат целите, компаниите вече инвестират милиарди евро в нови, нисковъглеродни технологии и в инвестиции за намаляване на емисиите. CDP определя общата сума в Европа на 124 милиарда евро, от които 44 милиарда евро са за сметка на германски компании. Това изглежда много, но далеч не е достатъчно, за да се постигне целта на ЕС за климатичен неутралитет в Европа от 2050 г.

За целта европейските компании ще трябва да удвоят инвестициите си в технологии за намаляване на въглеродния диоксид, се казва в проучването. Тъй като това би тласнало мнозина фирми до границите на финансово осъществимото, Стивън Тебе, управляващият директор на CDP Europe, счита, че политиците и донорите също трябва да действат: „За индустриите, където намаляването на въглеродния диоксид е по-голямо предизвикателство, финансовите пазари и политиците трябва да създадат по-добри условия за нисковъглеродни инвестиции".

Други се съмняват дали компаниите могат да постигнат целите си. „От една страна, ние сме щастливи от всяка една стъпка в правилната посока. От друга страна, когато разгледаме по-отблизо плановете, за съжаление забелязваме, че много политики са предимно въздух под налягане или се променят твърде малко неща и твърде късно“, коментира Хефа Шюкинг, директор на екоорганизацията Urgewald.

Според нея често няма конкретни междинни стъпки или надеждни данни. „Каква полза е климатичната неурталност до 2040 г., ако сега има незабавна нужда от незабавни действия?“, пита Шюкинг. RWE например възнамерява да стане климатично неутрален до 2040 г., но няма да изключи от системата последната електроцентрала за лигнитни въглища до 2038 година. „Така няма да спрем изменението на климата", казва Шюкинг.

Все пак: Анонсът на ВР означава повратна точка. Компанията е първата в своята индустрия, която си е поставила за цел да постигне нулев въглероден отпечатък в рамките на 30 години. Само за BP това включва 415 милиона тона въглероден диоксид годишно. Въпреки че конкурентът Shell обяви през миналата година, че ще намали наполовина своите емисии на въглероден диоксид до 2050 г., BP вече е една стъпка по-напред.

Големите технологични компании също се стремят към неутралитет по отношение на климата. Те обаче биха се справили по-лесно в сравнение с петролните или енергийните компании. Повечето от въглеродния диоксид тук се генерира от консумацията на енергия в центровете за данни. Така Google, Facebook, Apple и Co. започват да купуват все повече зелена електроенергия.

След четири години Amazon възнамерява да генерира 80% от електроенергията си от възобновяеми източници. През 2030 г. интернет търговецът възнамерява да премине изцяло към зелено електричество и да стане климатично неутрален десет години по-късно. Докато интернет гигантите могат лесно да си купят „зелена съвест“, за индустриални групи като BP това е много по-трудно.

BP, Shell или Thyssen-Krupp няма да спрат внезапно да произвеждат въглероден диоксид. Още повече, ако подобно на петролните компании, продължават да държат на изкопаемите горива.  Ето защо налице е остра критика от страна на еколозите за публично ефективните климатични цели на изкопаемите замърсители. 

„Не може BP да изразходва 71 млрд. долара за разработване на нови петролни и газови находища през тази година, а след това да твърди, че вече няма да отделя въглероден диоксид до 2050 г.“, пояснява Никлас Шинерл, енергиен експерт в Greenpeace. Шинерл счита, че е малко вероятно енергийната компания да постигне целите си. „Това е просто едно доста приятно съобщение, но за съжаление - без същност“.

За да постигнат целта за климатичен неутралитет въпреки вредните за климата производствени процеси, някои компании разчитат на така наречените компенсации. Логиката: всеки тон въглероден диоксид, който не може да бъде спестен, трябва да бъде балансиран. Това може да се случи чрез закупуване на сертификати за въглероден диоксид за зелена електроенергия, трансфер на технологии към възобновяеми енергийни източници или сериозни проекти за възстановяване във всички части на света.

Противниците често критикуват т. нар. климатични компенсации, наричайки ги търговия с индулгенции. И наистина с такива предложения могат да сведат до минимум други щети върху околната среда, но те не могат да бъдат предотвратени. Greenpeace също се опасява, че компаниите само ще компенсират, вместо да намалят собствените си емисии на въглероден диоксид.

А доколко реалистични са плановете? Ако BP възнамерява да компенсира емисиите на въглероден диоксид чрез залесяване, компанията ще трябва да засажда около 33 милиарда дървета годишно. Това е почти една трета от горската площ на Германия. „Вероятно ще е необходима нова Бразилия за това“, казва Шинерл.

Според експертите на Carbon Disclosure Project преди всичко индустриите с интензивни емисии като циментовата, химическата, както и производителите на метали и стомана, се нуждаят от новаторски технологии, за да могат да постигнат собствените си цели и тези на „зелената сделка“ на ЕС. Защото всичко зависи от тези отрасли: Те са отговорни за 38 процента от емисиите.

Според CDP обаче те представляват само пет процента от общата инвестиция на европейските компании в технологии за намаляване на въглероден диоксид. Това включва, например, така наречената CCU технология, т.е. отделянето на въглерод и повторната употреба за производството на химикали.

Нужни са още 12 000 вятърни турбини

Технологията вече се тества например в стоманодобивната промишленост. Промишлената група Thyssen-Krupp работи в Дуисбург с изпитателно съоръжение, в което генериран в производството на стомана въглероден диоксид се използва повторно за производството на амоняк и синтетичен газ.

В същото време компанията от Рурска област също така се ангажира да избягва производството на въглероден диоксид и възнамерява в дългосрочен план да замени въглищата в собствените си процеси с неутрален за климата водород. Очаква се преобразуването да струва около 10 млрд. евро до 2050 г. Но това не е всичко: За да се генерира водород по неутрален за климата начин, е необходима възобновяема енергия.

Например IG Metall очаква да са допълнително нужни още 12 000 вятърни турбини, за да се снабдят германските производители с достатъчно количество водород. Производителите на електроенергия също са изправени пред огромно предизвикателство, преди всичко RWE: В момента тя е най-големият емитент на парникови газове в Европа.

През 2018 г. групата е отделила 118 милиона тона въглероден диоксид с електроцентралите си за въглища и газ - през 2019 г. количеството няма да е много по-малко. До 2040 г. самата RWE възнамерява да бъде неутрална по отношение на климата, обяви през миналата есен главният изпълнителен директор Ролф Мартин Шмиц. До 2030 г. групата възнамерява да намали емисиите си със 70 на сто в сравнение с 2012 г.

Голяма част от амбициозния план на Германия е зададена на енергийната компания. До 2038 г. RWE трябва - съгласно наскоро приетия закон за отказ от въглищата, да прекрати добива и производството на електроенергия от въглища. RWE ще закрие и последната електроцентрала на въглища в Обединеното кралство през 2020 г. В Холандия, която ще се откаже от въглищата до 2030 г., RWE преобръща инсталациите в работещи с биомаса.

RWE обаче активно се занимава и с проекта за климатична неутралност. С обменния бизнес с Eon групата отново се превърна в основен играч във възобновяемите енергии. През 2040 г. RWE ще управлява голямо портфолио от вятърни и слънчеви централи - както и за съхранение на електроенергия, електроцентрали за биомаса и газови централи.

RWE възнамерява да захранва по-голямата част от газовите централи със „зелен“ газ, т.е. газ, генериран от възобновяеми енергийни източници. Говорител на компанията пояснява, че мерки за обезщетяване също са възможни, но само в много малка степен.

Много от целите са постижими

В химическата промишленост намаляването на емисиите е огромно предизвикателство, особено за производителите на основни химикали, близки до нефта и газта. Разбира се, те биха могли да генерират въглерода, необходим за химикалите и пластмасите от други източници, като например въглероден диоксид, но за тази цел, както и в стоманодобивната промишленост, се изискват големи количества електроенергия, които трябва да идват от възобновяеми източници. Според изчисленията на Dechema Society for Chemical Technology and Biotechnology и консултантската компания Future Camp потребностите от електроенергия на германската химическа промишленост биха се увеличавали с 628 тераватчаса годишно, за да се постигне климатична неутралност.

Това съответства на общото производство на електроенергия в Германия за 2018 г. Въпреки това целите на много химически компании не са утопични. Bayer възнамерява да бъде климатично неутрален до 2030 г. Компанията е емитирала четири милиона тона емисии на въглероден диоксид през миналата година. Групата може да спести около 60 на сто от тази сума чрез закупуване на зелена електроенергия и по-добра енергийна ефективност.

Останалите трябва да бъдат спестени на друго място. Bayer възнамерява да постигне това чрез бизнес модел: фермерите трябва да използват нови семена и цифрови технологии, за да управляват стопанствата си, за да постигнат по-високи добиви на по-малко земя. След това групата, базирана в Леверкузен, възнамерява да плати на земеделските стопани за залесяване на пространството, което остава свободно по обвързващ с емисиите начин.

Понякога решителната стъпка и в химията може да бъде постигната чрез проста технологична промяна. Това показва и примерът на Lanxess AG. Компанията за специални химикали планира да неутрализира своите 3,2 милиона тона въглероден диоксид до 2040 г.

Lanxess измерва това в еквивалентите на CO2. Те не само съдържат въглероден диоксид, но и емисиите на азотен оксид, който играе основна роля в производството на компанията от Кьолн. Газът има 300 пъти по-голямо въздействие върху климата от въглеродния диоксид. В момента групата изгражда нов завод за разлагане на азотен оксид в Антверпен. Очаква се само това да спести около 300 000 тона въглероден диоксид до 2023 г.

Бойчо Попов, редактор Аспарух Илиев