Съдиите в Европейския съд по правата на човека - свързани със Сорос

Съдиите в Европейския съд по правата на човека - свързани със Сорос
  • Автор:  Е.Аврамов
  • Дата:  
    27.02.2020
  • Сподели:

Изследване на Европейския център за право и правосъдие в Страсбург разкри няколко конфликта на интереси между съдиите в Европейския съд по правата на човека и НПО, финансирани от Джордж Сорос.


Проучването установява, че от 100-те съдии, които са служили на скамейката на Европейския съд по правата на човека в периода 2009-2019 г., почти една четвърт (22) имат силни връзки с фондацията на Джордж Сорос „Отворено общество" или с НПО като Amnesty International и други, които се финансират от нея. Хюман Райтс Уоч, например, са получили 100 милиона долара от Фондация „Отворено общество" от 2010 г.


Някои от неправителствените организации получават толкова голяма част от бюджета си от Сорос, че са в действителност изцяло дъщерни дружества на неговата фондация.


Връзките между съдиите и НПО са съществени. Те включват работа в продължение на години като членове на управителния съвет или изпълнителния съвет на тези НПО; преподавателски длъжности в институти, финансирани от тях; директори на програми на Фондация „Отворено общество" или свързани с нея НПО и други форми на платена работа за тях.


Добър пример е този на българина Йонко Грозев, който като лидер на Инициативата за правосъдие "Отворено общество" защитава делото "Pussy Riot срещу Русия" през 2018 г., преди да бъде избран за съдия в съда малко след това.


Тези НПО са изключително активни в ЕСПЧ. Хелзинкската фондация за правата на човека в Полша подаде 16 молби и защити 32 дела само през 2017 г. Много често ролята на НПО не фигурира в архивите на съда, а вместо това трябва да бъде открита в собствените доклади на НПО. Например, дело може да бъде защитавано от адвокати от една НПО с молби, изслушани от други НПО като трети страни, въпреки че другите организации всъщност се финансират от същия източник като заявителя, обикновено Сорос.


Няма да има нищо лошо, ако съдиите са упражнили заплатена дейност за НПО преди да станат съдии, ако същите тези организации сами не са били активни като страни, които водят дела в ЕСПЧ, или като самите кандидати, като адвокати на кандидатите, или като трети страни дават уж експертни доказателства (но в действителност лобират за кауза) и ако тези съдии не са слушали точно тези дела.


Всъщност най-лошото заключение на доклада е, че в 88 дела съдиите са решавали дела, заведени в съда от НПО, за които преди са работили, без да декларират конфликт на интереси и без да се оттеглят от разглеждането на делата (вж. Страница 15 от доклад и приложения 1 и 2.) В едно дело, постановено през 2018 г., 10 от 14-те НПО, които са завели делото, са финансирани от Фондация „Отворено общество", докато шестима от 17-те съдии, които са слушали делото, са имали връзки със същата група, финансирана от Сорос.


Отказът на съдиите да се оттеглят е позорен професионален провал, което показва, че върховният орган за правата на човека в Европа всъщност не е независим, а е част от една истинска „индустрия за правата на човека" - пирамида на парите и тясна мрежа от професионални взаимоотношения, на върха на която седи Джордж Сорос с милиардите си.


За факта, че тази корумпирана система е била в състояние да процъфтява дълго, има няколко причини. Първата е, че Сорос и НПО, които финансира, доминират в индустрията за правата на човека на Балканите и в балтийските държави. Неговите милиони наводняват тези малки, бедни страни (той е похарчил 131 милиона долара в Албания например от 1992 г.), а те от своя страна назначават съдии в ЕСПЧ, който решава по въпросите на правата на човека за всички държави-членки на Съвета на Европа. Всъщност докладът установява, че общите разходи на Фондация „Отворено общество" в Европа, 90 милиона долара годишно, всъщност надвишават годишния бюджет на Европейския съд по правата на човека (70 милиона долара).


Второ, новите процедури, въведени през 2012 г., конкретно предвиждат НПО да участват в процедурата за подбор на съдии в ЕСПЧ. Тези НПО могат да предлагат кандидати и те могат да лобират за техния избор. Те са правили това много пъти, както показва докладът. В случая с Албания през 2018 г., например, двама от тримата кандидати бяха ръководители на Фондация „Отворено общество"; един от тях беше избран.


И накрая, няма изискване хората, назначени да бъдат съдии в ЕСПЧ, да имат изобщо съдебен опит. Около 51 от 100-те съдии на ЕСПЧ от 2009 г., никога досега не са били съдии или магистрати. Вместо това, те са правозащитници, работещи за Сорос или за някоя от неговите фронтови организации.


Джордж Сорос отдавна е атакуван заради прекомерната политическа сила, която купува огромното му богатство, особено в посткомунистическата Източна Европа. Този доклад на Европейския център за право и правосъдие обаче е един от първите поводи, при които корупционният ефект на тази власт е бил скрупульозно идентифициран и документиран по отношение на върховния орган, натоварен да защитава правата на човека в Европа. Към днешна дата ЕСПЧ не е отрекъл нито един от изложените в доклада факти и доколкото тези факти не могат да бъдат отречени, тъй като произхождат от самия ЕКПЧ, неговата достоверност като независим съдебен орган сега е в руини.ь

Станете почитател на Класа