Въздействията върху здравето на разгръщащата се пандемия от коронавирус при някои от най-бедните страни все още не са известни и всяка следваща продоволствена криза в резултат на недобрите политики може да се превърне в хуманитарна катастрофа, пише генералният директор на Организацията за прехрана и земеделие (FAO) към ООН Ця Дуню, цитиран от Euractiv.
Пандемията от COVID-19 натоварва изключително много системите за обществено здраве по целия свят, докато милиони хора в най-развитите икономики в света се намират под някаква форма на карантина.
„Знаем, че таксите от това за човечеството ще бъдат големи и че мащабните усилия за спиране на разпространението водят до големи икономически разходи“, посочва Ця.
За да се намали рискът от още по-лоши последици - недостиг на храна за милиони души, дори в богатите страни - светът трябва да предприеме незабавни действия, за да сведе до минимум прекъсванията на веригите на доставка на хранителни продукти.
Необходим е глобално координиран и съгласуван отговор, за да се предотврати кризата с общественото здраве да предизвика хранителна криза, в която хората не могат да намерят или да си позволят храна.
Засега COVID-19 не е довел до напрежение в продоволствената сигурност въпреки множеството новини за препълнени обсади в супермаркети.
Макар че няма нужда от паника - в света има достатъчно запаси от храна, за да се хранят всички - трябва да се изправим пред предизвикателството: огромен риск храната да не бъде предоставена там, където е необходимо, коментира още Ця.
Избухването на пандемията от COVID-19, с всички съпътстващи затваряния на предприятия и социални изолации, създаде логистични затруднения, които рикошират по дългите вериги на стойност на съвременната глобална икономика.
Ограничаването на движението, както и освобождаването на работниците, могат да попречат на земеделските производители да обработват и предоставят селскостопански и хранителни продукти. Недостигът на торове, ветеринарни лекарства и други добавки също може да повлияе на селскостопанското производство, предупреди ръководителят на FAO.
Затварянето на обществените заведения за хранене и по-рядкото пазаруване на хранителни стоки намаляват търсенето на прясна храна, което засяга производителите и доставчиците, особено дребните земеделски стопани, и ще има дългосрочни последици за все силно урбанизираното население на света, независимо дали става въпрос за Манхатън или Манила.
Несигурността относно наличието на храни може да накара политиците да прилагат ограничителни за търговията мерки, за да защитят националната продоволствена сигурност.
Като имаме предвид опита от глобалната криза с цените на храните през 2007-2008 г., ние знаем, че подобни мерки могат само да изострят ситуацията.
Експортните ограничения, наложени от страните износители, за да увеличат хранителните наличности на вътрешния пазар, могат да доведат до сериозни смущения на световния пазар на храни, което да доведе до скокове на цените и повишена волатилност.
През 2007-2008 г. тези незабавни мерки се оказаха изключително вредни, особено за страните с дефицит на храни с нисък доход и усилията на хуманитарните организации да осигурят доставки за нуждаещи се и уязвими, припомня Ця.
Всички трябва да се учим от близкото си минало и да не правим едни и същи грешки два пъти, подчертава той.
Политиците трябва да се погрижат да избегнат случайно затягане на условията за доставка на храни.
Докато всяка страна е изправена пред собствените си предизвикателства, сътрудничеството между правителствата и пълната гама от сектори и заинтересовани страни е от първостепенно значение. На лице е глобален проблем, който изисква глобален отговор.
Трябва да гарантираме, че пазарите на храни функционират правилно и че информацията за цените, производството, потреблението и запасите на храна е достъпна за всички в реално време, пише още Ця.
Този подход ще намали несигурността и ще позволи на производителите, потребителите, търговците и преработвателите да вземат информирани решения и да овладеят неоправданото паническо поведение на световните пазари на храни.
Все още не са известни последиците за здравето от разгръщащата се пандемия върху някои от най-бедните страни. И все пак можем да кажем със сигурност, че всяка последваща продоволствена криза в резултат на лошите политики ще има потенциал да се превърне в хуманитарна катастрофа, която сега можем да предотвратим.
Вече имаме 113 милиона души, изпитващи остър глад; в Африка на юг от Сахара, една четвърт от населението е недохранено. Всяко прекъсване на веригите на снабдяване с храна ще засили както човешкото страдание, така и предизвикателството за намаляване на глада по целия свят.
Трябва да направим всичко възможно, за да не допуснем това. Превенцията струва по-малко. Глобалните пазари са от решаващо значение за омекотяването на шоковете при търсенето и предлагането в държавите и регионите и страните трябва да работят заедно, за да се гарантира, че прекъсванията на веригите на доставка на храни са сведени до минимум колкото е възможно.
По статията работи: Аспарух Илиев
