Теория на игрите на петролния пазар

Теория на игрите на петролния пазар
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    03.04.2020
  • Сподели:

Сама по себе си идеята Саудитска Арабия и Русия да започнат война относно цената на петрола в средата на глобална пандемия не можеше да е по-глупава. От гледна точка на теорията на игрите обаче тя е гениален ход, пише за Financial Times Антоан Халф, главен анализатор на Kayrros и учен изследовател в Центъра за глобална енергийна политика към Columbia University.Анализаторите наричат ​​разпадането на ОПЕК+ и отпадането на съкращенията в доставките, които поддържаха баланса на петролния пазар през последните две години, с термини, вариращи от грандиозен гаф до колективно самоубийство.   

Нов модел на петролния пазар, изведен от известните теоретици на теорията на игрите Пиер-Луи Лионс и Жан Мишел Ласри, обаче предполага друго.

За да оптимизират приходите си от петрол, големите производители с ниски разходи като Саудитска Арабия - "доминиращият монопол" според терминологията на теорията на игрите - трябва да балансират между цена и пазарен дял, показва моделът.

Въпреки че ОПЕК често изтъква „стабилизирането на цените“ като своя мисия, на практика това е илюзорна цел. Истинският интерес на картела е да позволи на пазара да премине от оживление към разпродажба. Когато цените се повишават „монополът“ се облагодетелства от по-високите приходи, но губи пазарен дял от конкурентни производители с по-висок разходи, които вече имат стимул да инвестират в нов капацитет.

Тяхната реакция обаче вдига производствените разходи допълнително и прави инвестициите им все по-малко ефективни, като по този начин ги прави уязвими към разпродажба. Рано или късно доминиращият монопол си възвръща контрола, като увеличава своето производство, сривайки цените. Колкото по-стръмен е спадът, толкова по-добре.

Обикновено е необходим някакъв шок, за да може господстващият монопол да премине в режим на разпродажба. В края на 90-те години катализаторът беше шокът в търсенето поради азиатската финансова криза. По време на последния срив на петролния пазар през 2014 г. това беше шокът от доставките на американски шистов нефт. Известно време, показва моделът, пазарът чакаше правилния сигнал. Коронавирусът го предостави.

Спадът е познат, но стръмността му е безпрецедентна. Въздействието на коронавируса върху търсенето е толкова пагубно, че дава на Русия и Саудитска Арабия уникален шанс да тестват границите на глобалния капацитет за съхранение.

Колкото повече се запълва той, толкова повече цените на петрола ще клонят към нула. Когато и ако капацитетът за съхранение е изцяло запълнен, цените на петрола ще станат отрицателни. При сегашните тенденции това може да се случи в рамките на месеци, ако не и седмици.

За разлика от срива на петролния пазар през 2014 г., сега нефтът на ниски цени не може да стимулира търсенето и икономическата активност, които са ограничени поради съображения за общественото здраве, и отива направо в складовете. Сателитните измервания на Kayrros показват, че глобалните запаси от суров петрол са нараснали с повече от 100 милиона барела само през последния месец до 63 на сто от обозначения капацитет.

Разпространението на мерките срещу коронавируса ускорява ръста. Никой не знае със сигурност действителното ниво на максималния оперативен капацитет, тъй като то никога не е бил тествано - може би 80 на сто от обозначения. Скоро вероятно ще разберем.

 

Като се има предвид обемът на предварителното планиране, необходимо за вдигане на производството, човек би очаквал саудитските запаси да спаднат с увеличаване на предлагането от кралството, поне първоначално. Но те скочиха от началото на ценовата война.

Това сочи, че петролните министри на Русия и Саудитска Арабия са влезли в съдбовната си среща по-рано този месец напълно подготвени за скока на доставките. Фактът, че наскоро Саудитска Арабия и Кувейт уредиха стар спор, който им позволи да рестартират общи нефтени находища, които отдавна бяха бездействащи, още повече подкопава мнението, че решението на Рияд за увеличаване на производството е било моментна емоция заради руското „нет“ относно съкращенията.

Истинската награда за ОПЕК обаче е привличането на шистовите производители за каузата. То изведнъж изглежда възможно. Отколешни критици на картела, САЩ сега се превръщат в неочакван съмишленик.

Едва миналата година американските законодатели извадиха отново стария законопроект „NOPEC”, но сега група сенатори от петролните щати на САЩ молят за съкращения на производството.

Член на Тексаската железопътна комисия, който управляваше доставките преди ОПЕК, сега разговаря с картела за съвместни производствени цели, говори се с благословията на шистовите компании.

Представители на Вашингтон правят постъпки пред Рияд за сделка. Международната агенция по енергетика, създадена през 1974 г. като група на вносители на петрол, но чието разширено членство сега включва някои от най-големите световни производители, не на последно място самите САЩ, бичува Москва и Рияд за тяхната „безотговорност“ в премахването на производствените ограничения.

Теорията на игрите показва как конкурентите от периферията пасивно се възползват от съкращаването на доставките на ОПЕК докато те траят. Откакто станаха водещият световен производител обаче САЩ откриват, че да бъдеш свободен ездач може би вече не е опция.

Пазарните им интереси, според теорията на игрите, на практика съвпадат с тези на Русия и Саудитска Арабия.

Разпродажбата ще навреди на производителите навсякъде, но ще донесе на Рияд и Москва дългосрочни ползи. С ниските си разходи и огромните финансови резерви двете страни могат да издържат по-успешно на загубата на петролни приходи от повечето останали производители. Други вече са на ръба. Поразеният от санкции Иран е пример за това. Последната, заплашвайки да отвори крановете, може да принуди САЩ да се присъединят към техния клуб.Текущите цени са неустойчиви. Когато бурята премине, петролният пейзаж ще се е променил. Шистовата революция позволи на Вашингтон да използва нефтеното оръжие като инструмент на външната политика. Петролната "доминация" обаче, сега установяват САЩ, е нож с две остриета.

Петър Нейков, редактор Миглена Иванова

Станете почитател на Класа