Американски изследователи изчислиха, че през 2020 г. световният БВП ще се свие с 1,1 на сто. През второто тримесечие дори ще видим в някои икономики съществена отрицателна динамика – БВП на САЩ ще намалее с 14 процента на тримесечна база, а този на ЕС – с 22 процента.
Прогнозата за Русия не е толкова лоша засега. Независимо от думите на Алексей Кудрин* в началото на годината, че руският БВП може да се задържи около нулата при цена на петрола 35 долара за барел, а днес тя достига 23,24 долара за барел Брент и виждаме дори отрицателни цени в света, експертите засега прогнозират за БВП на Русия годишен спад с 0,5 до 3 на сто.
„Има различни прогнози колко ще намалее БВП – от 0,5 до 4 процента. Какво означава минус 3 на сто? Сега нашият БВП е към 120 трилиона рубли. Ако махнем 3 процента, това са 3,5 трилиона по-малко. Доста съществена цифра, като знаем, че целият ни федерален бюджет е 20 трилиона рубли. Ако извадим оттам 3 трилиона, това ще се усети силно, много силно“, обяснява депутатът от руската компартия Валентин Шурчанов, първи зам.-председател на Комисията по бюджета и данъците в Държавната дума.
Загуби ще има и за държавата като цяло, и за бизнеса, и за хората. Кризата ще намали доходите, заплатите на гражданите и това вече се случва въпреки всички обявени и взети мерки. Освен че много компании замразяват или спират съвсем дейността си, в родните си провинции се връщат хора, работили другаде, те са изгубили своя източник на доходи и имат нужда от друг. По думите на Валентин Шурчанов регионалните центрове по заетостта вече съобщават за нараснал брой търсещи работа. Освен това изчезват доходите на бюджетните учреждения, получавани от извънбюджетна дейност и насочвани за повишаване на възнагражденията. Сега персоналът там ще получи само бюджетния минимум. По изчисления на Шурчанов фондът „Работна заплата“ ще се свие от сегашните 26 трилиона рубли – 20 на сто от БВП, на 4,5 трилиона рубли.
„Разделете 4,5 трилиона рубли на 145 милиона население в Русия, излиза към 35 хиляди рубли. Дотолкова може да спадне доходът на човек, това са около 3000 месечно. Ако в едно тричленно семейство доходите спаднат на 9000 рубли месечно, това ще е много лошо. Защото комуналните услуги ще поскъпват, цените на лекарствата ще растат и т. н. Още повече, щом народът няма да има пари, потреблението ще намалява. Което на свой ред значи цените да тръгнат нагоре. И тези фактори са много – предупреждава Валентин Шурчанов. – Трябва да се готвим за по-лоши времена, тази година по-добре няма да стане.“
Руският БВП наистина може да спадне, съгласен е Никита Маслеников, началник на направление „Финанси и икономика“ в Института за съвременно развитие.
„Правителствата в цял свят обявяват карантинни мерки. В самоизолация живеят към 3 милиарда души. Тези хора са изключени от икономическата дейност. Това естествено ще доведе до рязък спад в икономиката“, прогнозира аналитикът.
„В Руската федерация, ако съдим по първия ден от карантинната ваканция, енергопотреблението се е свило с 8 на сто, а обичайно коефициентът е такъв, че при спад в енергопотреблението с 1 процент икономическата активност намалява с 2 на сто. Затова загубите само от тази седмица ще се отразят върху цялото тримесечие“, добавя той.
При все това според експерта е рано да съдим колко точно ще е спадът. Още дори не се знае със сигурност сценарият, по който ще се развие пандемията, дали броят на заболелите ще се стабилизира до юни-юли, както предполагат някои епидемиолози, или не. При позитивен сценарий има шанс икономиката на Русия „да излезе на нула“. Друг въпрос е, че щом се отърсим от кризата, ще ни чакат редица най-сериозни задачи.
„Може да се случи така, че хем финансово силно да се охарчим, хем да не създадем у нас среда за бизнеса, който се очаква да тласне растежа към ускоряване, щом пандемията приключи – смята Маслеников. – Затова днес е много важно покрай антикризисните мерки да градим и дългосрочни икономически стимули – това са мерките, предложени и осъществени от правителството, за намаляване на застрахователните вноски и други, – но също и да се насочим вече към създаване на работна среда за бизнеса.“
Но колкото и да е важно и необходимо формирането на такава среда, то също ще означава огромни разходи. Просто защото ще се наложат промени в самата структура на икономиката.
„Днес разходите за подкрепа на бизнеса са близо 400 милиарда рубли годишно. С това спасяваме пострадалия дребен бизнес, в който са заети към 8 милиона души. Но ако разширим тази практика и обхванем целия бизнес, загубите ще се броят с трилиони. А задачите са твърде много – налагат се промени не само в подробностите, но и в структурите на цялата финансова система, трябва ни сериозна структурна реформа“, убеден е експертът.
Според икономиста трябва отсега да сме наясно как ще се промени светът след пандемията.
„Каква ще е заетостта? Дали ще е дистанционна? А всъщност какво е това – дистанционна заетост? Значи няма да има офисни служители, нито нужда от офиси? Как ще изглежда икономическият свят на другия ден след пандемията? – пита Никита Маслеников. – И друго: какво да правим, за да укрепим здравеопазването, да сведем до минимум риска от нови пандемии? Това значи нови разходи. И не само: толкова години наливахме пари, а излезе, че е било на вятъра. Нищо няма, все още не достигат антисептици и лични предпазни средства.“
И ще се промени не само Русия, а и целият свят. В много страни, щом излязат от пандемията, държавният дълг просто ще надхвърли всякакви граници. Задача на страните от Г-20 и на останалите е да съгласуват съответни решения. Икономистът е убеден, че трябва да разберем как да намалим този свръхдълг, как да урегулираме нещата, как да минимизираме взаимните загуби.
* Алексей Кудрин е председател на руската Сметна палата и бивш финансов министър /от 2000 до 2011 г./, б. пр.
