Пандемията Covid-19 накара мнозина да поставят под въпрос съдбата на либералната демокрация спрямо нейните авторитарни алтернативи. Китайският бърз успех контрастира с развръзката в Америка и може би предсказва едно чудо за политическото бъдеще на човечеството.
Може ли бъдещето да принадлежи на някаква смесица от китайската партийна държава и технокрацията в сингапурски стил?
Всъщност Covid-19 нито опроверга продължаващата жизнеспособност на демокрацията, нито доказа превъзходството на автократичните модели. Има автократични държави, които явно са прецакали своята реакция, и има демокрации, които са се справили изключително добре. Повечето страни обаче попадат в категорията на средностатистическия начин на справяне с разпространението на болестта. Тази група включва всички видове политически режими, включително Русия и повечето европейски държави.
Пандемията разруши някои вкоренени представи за демокрации и автокрации. Една от тях е ценността на човешкия живот. Винаги сме били учени да вярваме, че западните либерални демокрации са тези, които се грижат най-много за правата на човека и човешкия живот, докато автократичните и тоталитарните правителства считат своите субекти за изгодни при преследване на икономическите или геополитическите цели на държавата. Но какво тогава може да докаже страхотният факт, че авторитарният Китай предприе драматични мерки за защита на населението си от вируса, въпреки че Пекин разбра, че ще нанесе тежък удар върху важния икономически растеж?
В същото време доста либерални демокрации се колебаят относно избора между спасяването на човешки животи и благосъстоянието на икономиката. Съобщава се, че президентът на една от големите западни държави внушава да се позволи "коронавирусът да измие страната". Премиерът на друга флиртува с идеята за "стаден имунитет". Най-съществената либерална демокрация Швеция всъщност избра нормалното функциониране на икономиката пред максималната защита на човешкия живот. Любопитното е, че към този избор се присъедини и последната диктатура на Европа – в Беларус на Александър Лукашенко.
През 1989 г. американският политически теоретик Франсис Фукуяма прочуто обяви краят на историята. Съветският съюз се разпадаше и потомството на китайския елит, завръщайки се от американските колежи, трябваше да превърне комунистическия Китай в западна демокрация. Но след тридесет години Русия на Путин уж подкопава основите на американската демократична политика, докато същият Фукуяма мрачно предупреждава за сериозната заплаха от страна на „неототалитарен" Китай.
Не може да се отрече, че от края на 80-те години броят на демокрациите в световен мащаб се увеличава. Но все още има няколко ценни примера за либерална демокрация, която успешно се корени извън ядрото на Северния Атлантически океан, откъдето е възникнала.
Да разгледаме например квартала на Китай в Азия. Дори онези азиатски държави, които се смятат за успех на политическия либерализъм, може да не изглеждат толкова либерални при по-внимателно вглеждане. Просто попитайте гей от Южна Корея какъв е животът на сексуалните малцинства в тяхната страна. Строго авторитарният Виетнам очевидно е по-напреднал по отношение на правата на ЛГБТ от демократичната Южна Корея. Индия, разбира се, е най-голямата демокрация в света, въпреки че едва ли някога е била либерална. Но според хиндуисткото националистическо BJP, с Нарендра Моди начело, мнозина смятат, че страната се развива към откровен авторитаризъм. Друга основна демокрация в Азия от много десетилетия се управлява от една партия, наречена с всички имена: Либерално-демократичната партия на Япония. Въпреки че е управлявана от „либерали", Япония има някои проблеми с демокрацията, включително задълбочаваща се ерозия на свободата на печата.
Точно както либералната демокрация никога не е постигнала глобално първенство след разпадането на Съветския съюз, светът е малко вероятно да се насочи към автокрация или някакъв полуавторитаризъм в резултат на коронавирусната криза. Светът ще остане място на различни политически режими. Либералната демокрация до голяма степен ще остане ограничена до западната си люлка, въпреки че Фукуяма вероятно е прав, че освен национализмът, либерализмът ще остане като единствената най-мощна светска идеология.
Повечето страни ще представят хибридни, авторитарни и полуавторитарни модели от много разновидности. Подобно на биоразнообразието, което е фундаментално за всяка природна екосистема, продължителното съществуване на човечеството се основава на многообразието на социално-политическите модели, които съжителстват, съперничат и се учат един от друг. Има исторически прецеденти: Съветският комунизъм като конкурент и модел за подражание спомогна за развитието на западните социални политики по време на Студената война.
Както Мао Цзедун каза веднъж, „нека цъфтят стотици цветя". Не би било добре, ако либералната демокрация проникне във всяко кътче на света, но би било също толкова лошо, ако в света доминира автокрация, била тя китайска, сингапурска или каквато и да е друга разновидност.
