Пекин започна поход срещу Запада

Пекин започна поход срещу Запада
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    30.05.2020
  • Сподели:

Това е втората статия на списанието Foreign Policyза това как Китай може да достигне до световно господство. Първата статия фантазира за „какво, ако Китай започне да покорява съседите си“. Втората статия с ужас представя «алтернативен кошмар» — ръст на мирното влияние на Китай в света. Но какво, ако Китай просто се защитава? Авторът е принуден да признае: китайският път „става все по-широк и привлекателен, тъй като САЩ отстъпват и губят престижа си“. Така че, нещо в САЩ трябва да се промени, за да спре страната да губи престижа си. Кой им е виновен, ако губят в резултат на собствената си грешна политика?

 

Foreign Policy: Китай по пътя към световното господство, Пекин започна поход срещу Запада

 

Много зависи от това дали Вашингтон е в състояние да разбере каква стратегия е избрал Пекин.

Ами ако Китай не тръгне към регионална хегемония, за да осигури глобална хегемония? Ами ако той действа в обратен ред? Вторият начин е по-скоро да доведе Китай до война срещу Запада, а не срещу Изтока. За такива планове Китай ще трябва да създаде нов ред в областта на сигурността и икономиката в цяла Евразия и в Индийския океан.

 

Foreign Policy: Китай по пътя към световното господство, Пекин започна поход срещу Запада

 

Този нов ред ще работи под ръководството на Китай, но основното за Китай ще бъде новото му централно място в международните институции. С този подход Китай ще бъде принуден да признае, че няма да може да изтласка САЩ от Азия и американския флот отвъд първата редица острови в западната част на Тихия океан, поне в обозримо бъдеще.

Вместо това Китай ще обръща все повече и повече внимание на формирането на световните икономически правила, технологични стандарти и политически институции в своя полза и по собствените си модели.

Основните предпоставки на този алтернативен подход ще бъдат следните. Икономическата и технологична мощ е фундаментално много по-важна от традиционната военна сила за установяване на световно лидерство. Доминирането в непосредственото обкръжение в Източна Азия изобщо не е необходимо условие за Китай за подобно лидерство.

Следвайки тази логика, Китай просто ще поддържа военното равновесие в западната част на Тихия океан, защитавайки непосредствената си периферия и защитавайки своите териториални претенции чрез доктрината за ограничаване на достъпа / блокиране на зоната, а също и бавно ще променя баланса на силите в своя полза.

В същото време той ще търси световно господство чрез други форми на влияние.

И тук Пекин може да действа по аналогия със Съединените щати, но като взема предвид собствените му характеристики. Американското лидерство в световния ред, възникнало след Втората световна война и придобило сила след края на Студената война, се основаваше на поне три най-важни фактора.

Първо, това е способността да превърне икономическата сила в политическо влияние.

Второ, това е запазването на иновативното превъзходство над останалия свят.

И трето, това е способността да се влияе върху ключови международни институции и да се установят най-важните правила на поведение в света.

Следвайки втория път, Китай ще се опита да вземе на въоръжение тези фактори.

Всичко ще започне с разширяването на неговите амбиции в рамките на инициативата „Един пояс, един път” в Евразия и Африка.

Създавайки и финансирайки физическата инфраструктура, Китай ще бъде в центъра на мрежата от търговски и икономически връзки, обхващащи много континенти.

А дигиталният компонент на тези усилия, наречен „Цифровият път на коприната“, ще постигне целта, която Китай обяви на своя конгрес на партията през 2017 г.: да се превърне в „кибернетична свръхдържава“, използвайки основополагащи китайски технологии, установявайки стандарти в международните организации и създавайки дългосрочни търговски предимства за китайските фирми.

Има индикации, че Китай дори се измъква от самоизолацията след епидемията от коронавируса, за да постигне тези цели, улавяйки допълнителен пазарен дял в ключови индустрии, където конкурентите временно бездействат.

Съчетавайки агресивна външноикономическа политика и големи държавни инвестиции в иновациите, Китай може да се превърне във водещ играч в областта на критичните технологии, от изкуствения интелект и квантовите компютри до биотехнологиите.

Увеличавайки своята икономическа мощ чрез подобни усилия Китай ще подобри потенциала си за превръщането на тази мощ в геополитическо влияние.

Еван Фейхенбаум от Фонда Карнеги отбелязва, че Китай има широк спектър от лостове за „осигуряване на своите политически и икономически предпочитания“.

Фейхенбаум ги разделя на „латентно-пасивни” и „активно-принудителни”. Според него Пекин ще продължи да усъвършенства стратегията си за «съчетание и комбиниране», използвайки изцяло всички тези лостове в споровете с много страни, като се започне от Южна Корея и Монголия и се завърши с Норвегия. С течение на времето Китай може да разработи системен механизъм за ескалация, за да постигне планираните резултати.

САЩ изградиха ключовите следвоенни институции по свой политически образ и подобие.

Точно така, вторият път ще доведе Китай до това, че той ще започне да внася промени в основните политически норми в световния ред.

Много учени посочват, че Пекин провежда масирано настъпление в ООН, за да защити собствените си тесни китайски интереси (да речем, за да попречи на Тайван да се присъедини към ООН и да блокира критиките към Китай). Друга важна цел е да се укрепи йерархията на ценностите, в която националният суверенитет ще бъде над правата на човека.

Сега фразата «насилствен контрол» стана широко разпространена, което обозначава опитите на Китай да повлияят на политическата дискусия в демократичните страни, включително в Австралия, Унгария и Замбия.

Пекин също бързо увеличава дипломатическата си тежест, изпреварвайки САЩ по брой дипломатически мисии в чужбина и агресивно разширява влиянието си в международните финанси, търговските институции и по въпросите за глобалния климат.

Тарун Чхабра от института в Брукингс много точно отбеляза, че Пекин има гъвкав подход към идеологията, но крайният резултат от този подход е разширяването на авторитарното пространство и ограничаването на пространството за прозрачност и демократична отчетност.

Друг ключов фактор за американското лидерство в ерата на Студената война след Втората световна война, разбира се, е силната и надеждна система от алианси. Пекин има по-малко такива възможности.

Въпреки това китайските лидери вече започнаха да създават мрежа от военни бази далеч отвъд границите си, започвайки от Джибути (малка страна в Африка, бел.ред.). За да компенсира собствения си дефицит на съюзи, Китай провежда политика на подкопаване и разделяне на западната структура на алиансите, ухажва страните от Източна Европа и отслабва връзките между САЩ и азиатските им съюзници.

Китай полага всички тези усилия в момент, в който САЩ се отказват от традиционната си роля като гарант на съществуващия ред.

И това е най-важното обстоятелство.

Съединените щати могат не само да запазят позицията си в това съперничество, но и да направят много повече, ако спрат да следват сегашния си път, занимавайки се със самовредителство.

Но фактът, че Китай има два възможни пътя към превъзходство си, означава едно: това съперничество ще бъде по-трудно и по-напрегнато, отколкото по време на Студената война.

 

 

Петя Паликрушева

Станете почитател на Класа