Путин обтегна социалния си договор

Путин обтегна социалния си договор
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    09.07.2020
  • Сподели:

С големи фанфари Съветският съюз прие нова конституция през 1977 г. Известна като Брежневата, в преамбюла й се посочваше, че се слага край на диктатурата на пролетариата и че еднопартийната държава вече е „държава на целия народ”. По този начин тя официализира пропастта между съветската илюзия и реалността, между начина, по който Леонид Брежнев и комунистическите му съратници обрисуваха страната и това, което обикновените граждани знаеха, че е истината, пише Тони Барбър за Financial Times. Неволно, може би, президентът Владимир Путин току-що повтори номера на Брежнев. В едноседмична театрална постановка, режисирана от Кремъл, избирателите одобриха дълъг списък от изменения в руската конституция от 1993 г. Те създават илюзията за модернизирана, правова държава, но основният закон остава толкова отделен от руската действителност, колкото бе конституцията от 1977 г. от съветския живот. 

 

Според официални данни около 78 на сто от избирателите са подкрепили промените. Противниците на Путин посочват множество нередности. Гласоподавателите бяха облъчени от държавна пропаганда, подложени на натиск да изпълняват отредения им от Кремъл дълг и примамвани до урните чрез томболи, клоунади и други шмекерии.

Както при изборите в комунистическата епоха до 1989 г., всички руснаци знаеха, че резултатът е известен от момента през януари, в който Путин обяви намерението си да направи промените. Но упражнението не беше лишено от политическа цел. Това беше ритуал, предназначен да направи гражданите съучастници в ограничаването на политическите свободи и деградацията на върховенството на закона, които са отличителните белези на двете десетилетия на Путин във властта.

Нещата не преминаха изцяло по план. Изглежда, че промените на Путин не спечелиха подкрепата на мнозинството от избирателите в Москва и Санкт Петербург. Двата най-големи града в Русия са бастиони на опозицията спрямо путинизма от страна на средната класа, точно както те бяха инкубатори на политическото недоволство в късната царистка епоха и при комунизма.

Все по-често електоралната подкрепа за путинизма е съсредоточена сред финансово затруднените руснаци, живеещи в градове и селски райони, далеч не толкова бляскави като Москва и Санкт Петербург. Милиони изпаднаха в затруднение след спада на астрономическите цени на петрола, които повишиха жизнения стандарт през първото десетилетие на президента на власт. Кампанията на Кремъл насочи вниманието на тези руснаци към обещанията за разширена мрежа на социално осигуряване, съдържащи се в някои конституционни промени.

Но първоначалният социален договор между Путин и руския народ е обтегнат. По същество това беше неписан пакт, според който хората се радваха на по-добро качество на живота, отколкото при комунизма, и бяха подложени на по-малко сътресения, отколкото в ерата на Борис Елцин през 90-те, но се съгласиха да не поставят под въпрос политическото върховенство на Путин, както и властта и богатство на антуража му.

Този договор бе започнал да се пропуква още преди коронавируса, отчасти поради поколенчески промени и отчасти защото путинизмът не може да осъществи мащабните реформи, необходими за трансформиране на икономиката, основана на нефт, газ и суровини, без да подкопае собствената си стабилност. Пандемията влошава нещата, потапяйки Русия в дълбока рецесия и превръщайки производството и износа на енергия в още по-несигурна основа за икономическо възстановяване.

В резултат на това путинизмът демонстрира политическа парализа и ентусиазъм за кухи политически церемонии, които отразяват тези от по-късните години на Брежнев, управлявал от 1964 до 1982 г. Паралелите могат да продължат. Измененията в конституцията позволяват на Путин да остане президент, ако иска, до 2036 г., когато ще е над 80-годишен, същата възраст, на която Брежнев почина на поста си.

Той, разбира се, може да се оттегли преди това. Но дори поддръжниците на Путин трудно ще кажат, след пародията с гласуването на промените в конституцията, че виждат работещо бъдеще за Русия.

 

 

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Станете почитател на Класа