Изминаха почти три десетилетия от разпадането на Съветския съюз. Тогава мнозина на запад и в Русия изразиха надежда, че на негово място може да се установи либерална демокрация в европейски стил. Тези надежди бяха разбити на пух и прах. Клан от бивши съветски служители по сигурността и верни олигарси управляват все по-потьомкиновата демокрация, на която Владимир Путин е фронтмен и гарант. Конституционният референдум миналата седмица проправи пътя му да остане президент потенциално до 2036 г., когато на 83 години ще е най-дълго управлявалият руски самодържец след Петър Велики. Изглежда Русия се върна към своя вековен модел на еднолично управление, пише Financial Times в редакционен коментар.Въпреки това, вместо да укрепят властта на Путин и неговия управляващ кръг, машинациите от последните месеци я направиха да изглежда по-крехка. Руският президент започна годината с рейтинг на популярност, които беше близо до рекордните дъна. Въодушевлението след анексията на Крим през 2014 г. се беше изпарило. Стагниращата икономика, намаляващите доходи и повишаването на пенсионната възраст ерозираха подкрепата за него.
Кремъл очевидно реши да се заеме с „въпроса за наследяването“, след като ограничението в мандатите на Путин, което не му позволяваше да бъде преизбран през 2024 г., рискуваше да го превърне в безгласна буква. Руските елити бяха непокорни. Но, както отбелязва бившият пиар на Кремъл Глеб Павловски, въпреки репутацията си на стратег Путин и неговият екип са по-скоро политически „джазов оркестър“ - майстори на импровизацията. Рядко това усещане е било по-силно, отколкото тази година.
Първоначално руският лидер даде сигнали за конституционни промени, които да отслабят президентството и да засилят други центрове на властта, предизвиквайки спекулации, че той ще остане на власт след 2024 г. в различен образ, като "баща на нацията". След това Кремъл изглежда направи обратен завой. Путин прие оркестрираното предложение на руските депутати за премахване на лимита от два мандата, което му отвори пътя да остане в силната роля на президент докато изкуфее.
Кремълският оркестър се опитва да поддържа музиката, докато коронавирусът и погрешната ценова война със Саудитска Арабия сринаха петрола, който е кръвта на руската икономика. Пандемията отложи насрочения за април плебисцит за конституционните промени. Калпавото справяне с вируса и сравнително слабата подкрепа за затруднените фирми и домакинства допълнително подрониха репутацията на Путин.
В третото си десетилетие обаче Кремъл на Путин почти няма какво да предложи на руснаците. След като икономиката нарасна бързо заедно с цените на петрола в ранните години на президента, през тази година БВП в доларово изражение ще бъде малко над нивото от 2008 г. Ерата на Путин стабилизира Русия след бурните 90-те години, но напълно се провали във впрягането на природните и човешките ресурси на страната с оглед превръщането й в, да речем, промишлен или иновационен лидер. Реформите, необходими за разгръщане потенциала на Русия, биха подкопали управляващата й система.
Обновяването на конституцията дава пространство на управляващия кръг да харчи пари за повишаване на жизнения стандарт, въпреки че коронавирусът поизпразни хазната, както и да потърси ново лице, което да подмлади системата. Върхушката все пак може да остави Путин на поста му и след 2024 г. Дотогава обаче старата песен на нов глас вече може да не е достатъчна, за да поддържа тази кремълска клика на власт.
Пакетът от конституционни реформи постигна 78-процентова подкрепа, отчасти защото нулирането на президентските мандати бе обединено с 200 други изменения, като индексирането на пенсиите, за които е трудно да не се гласува. За разлика от предишните избори личността на Путин играеше сравнително малка роля. Продължилото една седмица гласуване с оглед спазването на социална дистанция пък направи труден контрола на изборните нарушения.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
