Верни ли са твърденията на Тръмп

Верни ли са твърденията на Тръмп
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    21.09.2020
  • Сподели:

Ако допуснем, че САЩ са имали ефективна хиперзвукова технология, то защо досега не са разработили действащ хиперзвуков летателен апарат? Ако тази технология е реална и нека допуснем, че е попаднала в Русия, значи руските специалисти са по-способни, защото създадоха реални хиперзвукови оръжия. Истината е, че САЩ все още не разполагат с достатъчно добре разработена технология и все още експериментират с няколко проекта с цел разрешаване на сложните технологични проблеми.

Верни ли са твърденията на Тръмп за хиперзвуковите оръжия на Русия?

 

 

 

На 19 септември агенция ТАСС предаде следното изказване на американския президент, направено ден по-рано : "Вие знаете, че в тях (Русия-б.а.) има ракета... хиперзвукова. Тя е пет пъти по-бърза от обикновената ракета. Но Русия е получила тази информация от администрацията на Обама... и след това я е създала”.

Изказването очевидно е елемент от предизборната борба, която се вихри в САЩ и в която, за да се успее, на съперника трябва да се посочват или приписват какви ли не недостатъци и нарушения, дори и престъпления. Това си е вътрешна работа на американските кандидати-президенти, но интересното е, че заедно с това стрели се насочват и към геополитическия противник.

В случая в предателство едва ли не се обвинява експрезидента Барак Обама и същевременно се злепоставя Русия – тя е неспособна сама да създаде този нов клас тактически и стратегически хиперзвукови оръжия и затова е използвала постиженията на САЩ, т.е. откраднала е тяхна технология. Впрочем през 2019 г. Джон Болтън, съветник по националната сигурност на президента Тръмп, също обвини Русия, че създава хиперзвукови оръжия с откраднати американски постижения. Верни ли са тези твърдения?

Известно е, че приоритетът в областта на хиперзвуковата технология не принадлежи нито на САЩ, нито на Русия, а на

австрийския учен Ойген Зенгер с неговия подробно разработен проект за орбитален бомбардировач „Сребърната птица”.

Според изчисленията на учения, след старта от трикилиметрова стартова релсова платформа и полет с ракетен двигател с течно гориво, в края на активния участък „Сребърната птица” трябва да придобие хиперзвукова скорост 21М, т.е. 21 пъти по-голяма от скоростта на звука. Идеята обаче остава само проект, който след войната попада в САЩ и СССР.

Идеята на д-р Зенгер в определена степен е реализирана в експерименталната програма Х-15 на НАСА и ВВС през 1958-70 г., завършила със създаването на едноименния хиперзвуков самолет. През 1963 г. при суборбитален полет той постига скорост 6.7М и височина на полета 106 км. Негово продължение е Х-20 „Дайна сор” – при него като стартов ускорител се използва ракета-носител „Титан”, докато при Х-15 се използва стратегически бомбардировач Б-52. Х-20 е закрит през 60-те години на ХХ век поради непреодолими технологични проблеми.

През 1986 г. започва реализация напроекта Х-30 за хиперзвуков ракетоплан, на който САЩ възлагат твърде голями надежди. В началото на 90-те години на ХХ век той също завършва неуспешно както предишните проекти, защото американските специалисти не успяват да създадат ефективен хиперзвуков правоточен въздушно-реактивен двигател (ХПВРД) и конструкционни материали, издържащи на температура около 18000С.

Неуспехите водят до предприемане на по-скромна разработка – хиперзвуков летателен апарат Х-43А, за чиято стартова площадка също се предвижда Б-52. В САЩ знаят за съветските изследвания в хиперзвуковата лаборатория „Холод” и решават да ускорят изследванията си, като използват тази технология за своя проект. За целта през 1998 г. НАСА сключва договор с Русия и извършва необходимите изследвания срещу съответно заплащане.Тази стъпка на НАСА може да се разглежда и като научно-техническо разузнаване, и като реална необходимост от използване на руската летяща лаборатория.

Факт е обаче, че именно те търсят руска помощ и заплащат на Русия за използване на нейна технология, а не обратното.

Интересното е, че след проведените експерименти в Русия работата по Х-43А се ускорява и през 2001-2004 г. апаратът лети три пъти – първият е авариен, но вторият и третият полет са напълно успешни – в продължение на 10 секунди се постига скорост 9.6М.

През следващите години САЩ не регистрират особени успехи в развитие на хиперзвуковата технология, а към средата на десетилетието сътрудничеството с Русия е прекратено. Основната причина за това е излизането на САЩ от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, а същевременно това е и главата причина Русия да активизира работата си по създаване на средства за преодоляване на разработваната от САЩ система за ПРО, чиято цел еобезценяване на руския стратегически ядрен потенциал. Такива ефективни средства засега единствено могат да бъдат хиперзвуковите оръжия и затова Русия развръща мащабна изследователска и опитно-конструкторска дейност за разработването им.

Създаването им започва на основата на постигнатите още по времето на СССР резултати - изследвания по проблемите на хиперзвуковата технология започват през 1979 г. по проект „Холод”. Целта му е скромна, но изключително важна - разработване на хиперзвуков правоточен въздушно-реактивен двигател. Без него всякакави планове за хиперзвуков летателен апарат са безпредметни. Като стартов ускорител се взема стара зенитна ракета С-200В „Вега” - тя трябва да ускори експерименталния ХПВРД до необходимата му за устойчива работа скорост, като двигателят се монтира на мястото на бойната глава на ракетата.

Първият реален полет е успешен и се извършва през ноември 1991 г.,

а до 1999 г. полетите са седем, при които се постига скорост 6.5М и устойчива работа на двигателя в продължение на 80 сек. Получените резултати позволяват разработване на хиперзвукова летяща лаборатория „ИГЛА”/„Холод-2”/, чиято цел е създаване на хиперзвуков планер.

Тази идея прераства в разработване на хиперзвуков управляем маневриращ боен блок 15Ю71 за междуконтинентална балистична ракета – разчетната му маршева скорост е 15М, а в района на целта около 7М. Неговото експериментиране се извършва през периода 1990-2004 г., като последният полет от приемните изпитания се провежда през 2018 г. През декември 2019 г. първият ракетен полк, въоръжен с два (от шест по щат) стратегически ракетни комплекса „Авангард”, е поставен на опитно бойно дежурство. До 2027 г. се планира развръщане по пълен щат на два ракетни полка от състава на 13-та ракетна дивизия на 31-ва ракетна армия. Почти едновременно с „Авангард” се създава и

авиационен хиперзвуков ракетен комплекс за поразяване на земни и морски цели „Кинжал” с носител изтребител-прехващач МиГ-31К.

Ракетата му е управляема по цялата траектория и маневрира при подхода към целта. Скоростта на полета е 10М, а далекобойността 1000 км, общо 2000 км с радиуса на действие на самолета-носител. С бъдещите носители Ту-22М3, Ту-160 или Су-57 обхватът нараства няколкократно. Първата ескадрила, въоръжена с комплекса, е на опитно бойно дежурство от 2018 г. 

През тази година завършват последните полетни изпитания и на хиперзвуков ракетен комплекс за поразяване на морски и земни цели „Циркон”, базиран на кораби и подводници. Неговата скорост е 6-8М, а заявената далекобойност 500, прогнозна 1000 км.

Краткото описание на руското хиперзвуково оръжие не е самоцел. То показва, че в страната е създадена мощна научна база за развитие на хиперзвуковата технология, в резултат на което са постигнати съществени резултати. Те не биха били реалност, ако се базираха само на открадната от САЩ технология, защото проблемите са изключително сложни и многопланови и защото без необходимата теоретична основа, изпитателно оборудване, материали и специалисти създаването на хиперзвукови оръжия е невъзможно.

Ако допуснем, че САЩ са имали ефективна хиперзвукова технология, то защо досега не са разработили действащ хиперзвуков летателен апарат? Поради това можем да допуснем, че те не разполагат с такава и следователно Русия просто няма какво да открадне. Ако тази технология е реална и нека допуснем, че е попаднала в Русия, значи руските специалисти са по-способни, защото създадоха реални хиперзвукови оръжия. Истината е, че САЩ все още не разполагат с достатъчно добре разработена технология и все още експериментират с няколко проекта с цел разрешаване на сложните технологични проблеми.

За един от тези проекти американският президент, който през май т.г. участва в тържествената церемония по връчване бойното знаме на Космическите сили, гордо заяви, че тяхната, както той се изрази, „супер-пупер ракета” (super-duper missile) ще лети 17 пъти по-бързо от която и да е американска ракета и три пъти по-бързо от тези на Русия и Китай. Вероятно той има предвид крилата ракета с авиационно базиране AGM-183A, чиято теоретична скорост трябва да бъде около 20М и обсег 900 км. Според достъпната информация тя е аеробалистична, стартира от въздушен носител и от нея се отделя хиперзвуков боен блок, който лети по балистична траектория, т.е. той е неуправляем и неманевриращ. Ракетата дори не може да се сравнява с тази на „Кинжал”, абойният ѝ блок няма нищо общо с този на „Авангард”. Договор за разработването на AGM-183A е сключен през 2019 г., като на въоръжение се очаква след 2022 г.

Към 2020 г. това е всичко, което САЩ могат да посочат като близко бъдещо постижение, като за изоставането им в хиперзвуковата технология навярно ще продължат да се оправдават със заклеймяване на политическия противник и с несправедливо обвинение към Русия.

 

 

о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов

Станете почитател на Класа