Помнейки добре последиците от държавния преврат в Украйна, западноевропейските страни не горят от желание да си усложняват живота за сметка на Беларус. В същото време Литва и Полша упорито прокарват антибелорусската линия в ЕС.

Президентът на Франция Еманюел Макрон предупреди, че опитът за преврат в Беларус може да провокира създаването на разделителна линия и разкол в европейския континент.

Според думите му, белоруската криза трябва да бъде разрешена. Той също така призова за избягване на по-нататъшни опити за намеса във вътрешната политика на републиката.Това заявление се дължи на факта, че Европа все още не се е възстановила от украинския Евромайдан, заяви в интервю за портала «Eurasia.Expert» ръководителят на неправителствената организация «Център за изследване на външната политика и сигурност» Денис Буконкин

„Ситуацията в Украйна нанесе значителни щети, по-специално на отношенията между Европейския съюз и Русия. Тя се превърна в черна дупка, която поглъща големи ресурси от ЕС.
Към днешна дата Европа не е получила нищо от нея, освен проблеми, а Макрон не иска появата на още една линия в региона, изискваща нов кръг от санкции “, обяснява Буконкин.

Той отбеляза, още че руско-европейското сътрудничество се стабилизира последно време. А разбира се, в тази връзка, САЩ продължават активно да оказват натиск, за да не се допусне това. Въпреки санкциите, Русия ясно се придържа към своите съюзнически задължения. Беларуският пуч може да унищожи тази крехка стабилност, провокирайки ескалация на напрежението с най-големия доставчик на енергия в ЕС.

Имайки предвид подобни перспективи, позицията на френския президент е съвсем логична, каза експертът.
В Европейския съюз обаче има и страни, които са лобисти за преврата в Беларус. По-специално, говорим за Полша и Литва.

„Сега те имат голямо предимство в тази област. Те играят ключова роля в създаването на анти-беларуския дневен ред “, заяви Буконкин.

Ася Иванова-Зуан