Президентът на САЩ Джо Байдън предприе мащабни действия в борбата с изменението на климата само няколко часа след полагането на клетвата си, като присъедини страната си към Парижкото споразумение за климата и наложи мораториум върху добива на петрол в Арктическия национален резерват за диви животни.
Природозащитници заявиха, че действията на Байдън - някои от които могат да отнемат години, за да бъдат осъществени, подновяват ангажимента на САЩ за опазване на околната среда и сигнализират на света, че Америка се е върнала към глобалната борба с изменението на климата, предава Bloomberg.
Подписването беше първата изява на Байдън пред пресата в Овалния кабинет, където декорите са различни спрямо тези от предишната администрация. Той седи на Resolute Desk, същото бюро, което Тръмп, Барак Обама и няколко други президенти са използвали. Бюстове на Мартин Лутър Кинг-младши и Робърт Ф. Кенеди, чиято кариера е вдъхновила работата на Байдън на обществени позиции, са сложени до камината в стаята. Тръмп замина във Вашингтон рано в сряда и пристигна в курорта си Мар-а-Лаго в Палм Бийч, Флорида, преди Байдън да положи клетвата си.
Ходовете бележат драматична промяна на проиндустриалния подход на президента Доналд Тръмп към енергетиката и околната среда.
По отношение на Парижкото споразумение Байдън директно обръща на 180 градуса решението на Тръмп да изтръгне САЩ от споразумението. Тръмп нарече пакта „пълна катастрофа“, която би навредила на американската конкурентоспособност, като позволи „гигантски трансфер на американско богатство към чужди държави, отговорни за по-голямата част от замърсяването в света“.
Байдън уведоми ООН, че САЩ се присъединяват към Парижкото споразумение за климата преди края на деня, като повторното влизане ще влезе в сила 30 дни по-късно.
Парижкото споразумение е подписано на 12 декември 2015 г. по време на Парижката конференция по климата. 192 държави са подписали споразумението, включително България. Целите на споразумението са да се засили прилагането на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК), стартирана на срещата на върха за Земята (1992 г.) чрез ограничаване на глобалното затопляне до по-малко от 2 градуса по Целзий до 2050 г. в сравнение с периода преди индустриализацията. Целта е да се ограничи затоплянето до края на 21-ви век до само 1,5 ° C.
„Въпреки че сме благодарни за това действие, знаем също, че това е само началото. Нуждаем се страната ни да се захранва изцяло с чиста енергия и трябва да го направим бързо и задълбочено“, казва Андреа Макгимси, старши директор на кампанията Environment America’s Global Warming Solutions. „Дните на мръсното изгаряне на изкопаеми горива, технология от 19-ти век, трябва да бъдат преброени, за да имаме по-чист утрешен ден“.
Някои от решенията предизвикаха противопоставяне от индустрията и дори от един ключов демократ. Сенаторът Джо Манчин, демократ от богата на въглища Западна Вирджиния, председател на Комисията по енергетика и природни ресурси, призова за промени в Парижкото споразумение.
„Съгласен съм, че президентът Байдън трябва да поднови лидерството на Америка по отношение на изменението на климата чрез иновациите“, казва Манчин в изявление. „Подкрепям също виждането си, че Парижкото споразумение трябва да бъде подобрено, за да се поставят всички държави на една и съща основа и да се придържат към едни и същи стандарти на отчетност“.
В изпълнителна заповед от сряда Байдън насочва агенциите да преглеждат политиките от епохата на Тръмп, „които са вредни за общественото здраве, увреждат околната среда, не се поддържат от науката или по друг начин не са в национален интерес", предава oще Bloomberg.
Прегледът обхваща спиращ дъха набор от политики за евентуални отмени или преразглеждане, от автомобилните стандарти и изискванията за ефективност на уредите, облекчени при Тръмп, до стеснените граници на националните паркове в западната част на САЩ.
Байдън също така ще нареди на федералните агенции да преразгледат други политики от епохата на Тръмп, включително мерки, регулиращи проучванията за дълбочинен петрол в Мексиканския залив, позволяващи изграждането на пътища през националната гора Тонгас в Аляска и стандартите за ефективност на уредите. Друга цел: закон на Тръмп, стесняващ обхвата на прегледите на правителствените агенции за това как техните решения влияят върху околната среда.
Подобно на други демократи в кампания, Байдън не криеше плановете си да възстанови САЩ като член на споразумението от 2015 г. и да ангажира страната да намали емисиите от парникови газове. И все пак природозащитниците заявиха, че неговият ход от Ден 1 е от съществено значение за насърчаването на по-мащабни глобални действия за спиране на климатичната заплаха.
По времето на мандата на бившия президент Барак Обама САЩ бяха движеща сила за формирането на знаковото Парижко споразумение. Сега администрацията на Байдън може да играе критична роля, определяйки по-агресивни цели за намаляване на емисиите в САЩ и насърчавайки други страни да последват примера им.
