«През февруари и на март 1878 г. се забелязваше едно тайно приготовление за посрещането на руските освободителни войски в Охрид.

Градът ехтеше от песните по случай предстоящото посрещане…

«1877-1878 г. се освободи от Турция българския народ беден» се пееше във всяка къща.

Разнасяха се слухове, че освободителните войски са вече дошли във Велес, до Прилеп, до Битоля, до Ресен. Трескави тайни приготовления във всяка къща без никакво разпореждане от никого…», така за поколенията описват масовото въодушевлението, обхванало българите и от най-отдалечените райони в Македония, охридски гражданин.

Обявяването на Руско-турската война и първоначалните бойни действия са следени с трепет и вълнение от страна на българското население в Македония. В своите спомени поп Златко Каратанасов от с. Загоричени изтъква, че с обявяването на войната започва национален подем и в този център на българската народна пробуда и просвета. Стефан Салганджиев в писмо до Стефан Веркович от 21 май 1877 г. — само месец след обявяването на войната, подробно рисува настроенията на българите в Сяр:

«… от екването топът… не могат от радост да се поберат в кожите си и с нетърпение да видят и посрещнат своите едноплеменици, благодетели и избавители, при всичко, че властите му са турили намерение да го съвсем вече оголят».

Вестник «Напредък» на 20 май 1877 г. препечатва дописка от в. «Тан» под надслов «Българи-волентири». Като съобщава за бързото формиране на Българското опълчение, френският кореспондент пише:

«Ежедневно пристигат отвред българи-волентири, някои от тях дойдоха от Македония и особено от околностите на Битоля. Които от българите са способни да носят оръжие, изпращат се в руското военно становище».

В едно свое донесение за това споменава и княз А. М. Дондуков-Корсаков:

«Само от Македония по време на войната постъпиха до 1000 души».

Българите от Македония наброяват от 1/5 до 1/4 от състава на Българското опълчение.

На 19 юли 1877 г. в боя за Стара Загора загива Иван Дионисов от с. Ерекли, Солунско, зачислен в IV рота на I опълченска дружина. С участието си в опълчението и самоотвержената борба при Стара Загора, Шипка и Шейново българите опълченци от Македония внасят своя дан за победния изход от войната, и за освобождението на България.