След като влезе в Белия дом през януари, президентът на САЩ Джо Байдън реши Ангела Меркел да е първият чуждестранен лидер, на когото ще се обади в знак на завръщане към трансатлантическа нормалност след сътресенията в ерата на Тръмп, както отбелязаха негови съветници.

 

Германският канцлер имаше други  планове. Тя отхвърли предложението за обаждане в онзи петък следобед, защото щяла да бъде в провинциалната си вила близо до Берлин, където прекарва няколко уикенда в грижи за зеленчуковата си градина и разходки край езерото, съобщиха запознати с разговорите хора.

 

Нейните съветници предупредиха, че Байдън трябвало да се обади на редица други лидери преди нея, но тя отхвърли символизма като ирелевантен и поиска от тях да ѝ уредят друга дата за телефонен разговор. Той се състоя следващия понеделник, когато Меркел се завърна на работа, припомня Wall Street Journal.

 

Пренебрежението към „първото обаждане“ може да е символично, но е в унисон с реалността, която се затвърди по време на управлението на Меркел – охлаждането на трансатлантическите отношения, свързващи Берлин с Вашингтон и Европа със САЩ след края на Втората световна война.

 

През 2005 г., когато стана първият избран от народа канцлер, Меркел беше стабилен съюзник на САЩ, един от малкото видни европейски политици, които подкрепиха нахлуването на президента Джордж У. Буш в Ирак.

 

Сега, когато се готви да напусне поста си след четвъртия си мандат, след като взаимодейства с четирима американски президенти, Меркел позволи рязко нарастване на икономическата зависимост на страната си от Китай, прокара обхватна енергийна сделка с Русия, присъедини се към Франция в оспорването на американското политическо влияние в Европа и отхвърли американските искания в области като икономическата политика и отварянето на Берлин към китайските технологии.

 

Меркел не е кандидат на изборите в неделя, а новият канцлер – лидерът на получилата мнозинство партия, ще поеме поста ѝ веднага след сформирането на ново коалиционно правителство – процес, който може да отнеме няколко месеца.

 

Двамата фаворити за заместници на Меркел като канцлер – кандидатът на левоцентристите Олаф Шолц и претендентът на консерваторите Армин Лашет, се готвят да продължат подхода ѝ. И двамата са критични към някои американски политики и подкрепят близките търговски отношения с Китай и Русия. Допитвания показват стабилно намаляване на доверието в САЩ сред мнозинството германци.

 

По време на управлението на Меркел САЩ станаха по-изолационистки настроени и вниманието във външната им политика се насочи към Азия. При президента Доналд Тръмп отношенията прераснаха в открита враждебност. В същото време Пекин се превърна от бързо растящ развиващ се пазар в глобална икономическа и военна супер сила.

 

Тази промяна също се корени в променящите се възгледи а канцлера. Като лидер Меркел постепенно се разочарова от САЩ, началото беше поставено от световната финансова криза през 2008 г., за която тя обвини отчасти разхлабените финансови регулации в Америка. Оттогава Меркел разви заслепение към Китай, което комбинираше притеснение от тоталитарните му наклонности с възхищение от бързия му растеж и технологичен напредък, става ясно от съветници, доверени лица и собствените ѝ изявления.

 

Меркел и повечето лидери на ЕС продължават да се възприемат като част от западен съюз, който споделя основни ценности, демократични институции, уважение към върховенството на закона и вяра в свободните пазари. Русия остава под европейски санкции заради агресията си в Украйна, а редица европейски правителства разхлабиха връзките си с все по-автократичния Китай.

 

Но повечето споделят усещането, че САЩ са станали непостоянен и ненадежден партньор, свързван с Европа от намаляващ списък с общи интереси – усещане, което узря много преди враждебността в ерата на Тръмп.

 

Байдън изтъкна ползите от американското сътрудничество с Европа, но си навлече критики заради неадекватните консултации по изтеглянето от Афганистан, а напоследък и с договарянето на нов пакт в областта на сигурността с Великобритания и Австралия, който доведе до дипломатически разрив с Франция.

 

Администрацията се стреми да създаде по-положителни отношения с германското правителство след язвителността в годините на Тръмп, като смекчи реториката към Берлин и отмени заповед на Тръмп за преместване на американски военни от Германия.

 

Говорителят на Държавния департамент Нед Прайс похвали ръководството на Меркел като ключов фактор в близките отношения между двете страни по-рано този месец. „Нейното лидерство в много отношение е отговорно за настоящото състояние на американско-германските отношения и ние сме благодарни за това“, изтъкна той.

 

Пътуване до Калифорния

 

Израснала в комунистическата Източна Германия, на младини Меркел е заслепена от Запада и Америка. Като млад учен тя си обещала, че след пенсионирането си ще емигрира на Запад и след това ще замине за Америка. След рухването на Берлинската стена през 1989 г. първото ѝ пътуване в чужбина е до Калифорния.

 

Меркел влезе в политиката малко след това и две години по-късно стана министър-председател и лидер на консерваторите през 2000 г.

 

Когато стана канцлер през втория мандат на Джордж У. Буш, тя беше привърженик на нахлуването в Ирак, което я отличи от много други европейски лидери. Впоследствие Меркел разви близко приятелство с Буш, което продължава и до днес, според нейни съветници. Меркел разведе Буш в избирателния ѝ окръг, Буш пече хамбургери за Меркел в ранчото си в Тексас.

 

„Не може да има обединена и силна Европа, ако тя се противопоставя на Америка“, заяви Меркел през 2005 г.

През годините обаче тя изгуби търпение спрямо начина, по който Вашингтон преследва собствените си интереси, навреждайки на съюзниците си. След като несъстоятелността на Lehman Brothers запрати света в най-голямата му финансова криза от 30-те години на миналия век, Меркел заяви в реч, че това нямало да се случи, ако „англо-саксонските банки и твърдото лобиране на Wall Street“ не бяха подкопали усилията на Германия и други страни да регулират света на финансите.

 

Скептицизмът нарасна при управлението на президента Барак Обама. Съветници казват, че Меркел го смятала за нестабилен и празнословен партньор, който понякога се меси не където му е работа.

 

По време на администрацията на Обама преглед на дейностите на Националната агенция по сигурност разкри през 2013 г., че агенцията е шпионирала Меркел и редица други световни лидери, като е подслушвала телефоните им. Белият дом съобщи, че е прекратил дейностите, когато научил за тях.

 

Макар че отношенията им се подобриха и станаха сърдечни в края на втория мандат на Обама, залитането на президента към Азия и многократните му критики към фискалната политика на Германия и набъбващия излишък по текущата сметка допринесоха за отчуждаването им.

 

Отношенията достигнаха дъно при Тръмп, като САЩ наложиха наказателни мита на ЕС заради предполагаема заплаха за националната сигурност на Америка и нареди изтегляне на американските военни от Германия. Тръмп често посочваше Германия като страна, която допринася малко за отбраната в Европа и влезе в пререкание с Меркел заради изтеглянето на САЩ от ядреното споразумение с Иран от 2015 г. Той също така заплаши с мерки срещу германски автомобилни производители и обвини Меркел, че е контролирана от Русия.

 

До 2019 г. Меркел се отказа от надеждите да поправи отношенията си с Тръмп. В реч в Харвардския университет същата година тя говори за търговските бариери и лъжите, което беше широко интерпретирано като упрек към Тръмп.

Погледната от Берлин, американската политика се отдалечаваше от съюзнически отношения. Нейният ангажимент към Европа изглежда отслабваше на фона на затварянето на Вашингтон, растящите критики към свободната търговия и конкуренцията и въвличането в културни войни.

 

Поставянето от Тръмп на НАТО под съмнение и протекционисткият му щурм срещу европейските съюзници, включително Берлин, разтърсиха тяхното доверие в трансатлантическите връзки. За Меркел това означаваше, че Европа все повече ще трябва да разчита на себе си икономически, дипломатически и военно.

 

„Времената, когато можехме да разчитаме на другите, са в миналото…, ние, европейците, трябва да поемем съдбата си в собствени ръце“, каза Меркел в реч от 2017 г.

 

Кадрите с поддръжници на Тръмп, които щурмуваха Капитолия през януари, затвърдиха това мнение. „Как можем да разчитаме на САЩ за глобален ред, когато те не могат да заздравят демокрацията у дома?“, казва съветник на Меркел.

 

Изтеглянето от Афганистан

 

Надеждите, че Байдън ще възвести връщане към статуквото се изпариха след прибързаното изтегляне на американските военни от Афганистан миналия месец, отбелязват двама съветници на Меркел.

 

Въпреки традицията си на пацифизъм след Втората световна война, Германия имаше един от най-големите военни контингенти на НАТО в Афганистан. Меркел многократно трябваше да инвестира политически капитал в осигуряването на парламентарно одобрение за мисията.

 

Тя била смаяна, когато американските военни напуснали ключово летище, което било жизненоважно за евакуирането на германските военнослужещи, без да уведомят Берлин, казват съветниците ѝ.

 

Американски представители оспорват твърденията, че не са се консултирали с афганистански ръководители за напускането на военно-въздушната база Баграм, но не казват дали други съюзници са били консултирани или уведомени.

 

Решението на Байдън за изтегляне от Афганистан показа упадъка на Америка като конструктивна глобална сила – потенциално катастрофално развитие за ЕС, който спешно поискал блокът да възприеме по-независима позиция, казва съветник на Меркел.

 

С промяната на отношенията със САЩ Меркел става все по-увлечена по Китай. Тя посети страната 13 пъти по време на управлението си, повече от всеки друг голям западен лидер. През 2010 г. тя празнува там рождения си ден, а домакините ѝ организираха частна обиколка на известния мавзолей на Теракотената армия в Сиан. Тя учила китайска история, политика и икономика, казва бившият ѝ съветник по външната политика Кристоф Хьозген.

 

Меркел остава критична към еднопартийното управление в Китай. Тя прие тибетския лидер в изгнание Далай Лама и редовно осъждаше отношението на Китай към малцинствата. При първото си пътуване до Китай тя поиска да посети китайските лидери на Католическата църква. Но според съветниците ѝ Меркел смята възхода на страната за неизбежен.

 

Интересът на Меркел отчасти отразява ролята на Китай като най-голям търговски партньор на Германия. За разлика от почти всички останали западни икономики Германия има относително малък търговски дефицит с азиатския гигант, който е един от най-големите ѝ пазари. Автомобилният концерн Volkswagen прави около половината си продажби в Китай, а много германски производители продават повече в Китай, отколкото на други пазари, включително Германия.

 

 

Но възгледите ѝ надхвърлят само икономическите съображения.

 

След последното си пътуване до Китай в края на 2019 г. тя посети Ухан седмици преди градът да се превърне в епицентъра на коронавирусната пандемия. Меркел казала на съветниците си, че страната става по-тоталитарна, но управлението ѝ на икономиката е по-ефективно.

 

За сметка на това ЕС и САЩ са все по-засегнати от поляризация и бюрократична инерция. Изборите в западните демокрации обикновено произвеждат лидери с все по-ниско качество, казала тя неотдавна пред свои доверени лица.

Меркел изрази тези възгледи в непопулярна реч през 2019 г. на форум за политиката в областта на сигурността в Мюнхен. Според нея стремежът на Китай към глобална домиnация е естествено развитие предвид размера и населението му. Байдън, който по това време беше бивш вицепрезидент, готвещ се да обяви кандидатурата си за президент, беше в публиката.

 

“Китай, със своето население от 1,3 млрд. души е толкова по-голям. Можем да работим усилено, да бъдем удивителни и страхотни, но като страна с 80 млн. души население няма да можем да надделеем, ако Китай реши, че вече не иска добри отношения с Германия“, заяви тя.

 

Това според бивши и настоящи съветници на Меркел е причината тя да смята, че всеки опит на САЩ за сдържане на Китай е обречен на провал.

 

През 2020 г. САЩ изпратиха представители на правителството в Европа по време на пандемията, за да изразят смесица от заплахи и обещания в опит да убедят страните да изключат китайския телекомен гигант Huawei от телекомуникационните си мрежи, за да предотвратят предполагаем шпионаж на компанията в полза на Китай.

 

Кампанията беше до голяма степен игнорирана. В Германия закон за мрежовата сигурност от 2019 г. позволи на мрежови оператори да използват оборудване на Huawei. Високопоставен съветник на Меркел посочва разкритията, че собственият мобилен телефон на Меркел е бил подслушван от американските разузнавателни служби години наред и допълва, че тя не се страхува от китайско наблюдение.

 

Според съветника канцлерът смята, че повече, а не по-малко икономически ангажименти са необходими между Запада и Китай за създаване на взаимна зависимост и предоставянето на по-добър лост на демокрациите спрямо Пекин в бъдеще.

 

Партньорство с Франция

 

Ключов елемент в усилията на Меркел за изграждане на по-независима Европа – силно закотвена на Запад от гледна точка на демокрация и върховенство на закона, но икономически и дипломатически стъпила на собствените си крака, е съживяването на партньорството на Германия с Франция.

 

Съюзът беше движещата сила зад създаването на ЕС, но отслабна през последните десетилетия с нарастването на германската икономическа доминация на фона на стагнацията във Франция.

 

Франция настояваше Европа да се еманципира от американското влияние след дните на Шарл дьо Гол начело на страната през 60-те години на миналия мек. През последните години президентът Еманюел Макрон стана партньор на Меркел в създаването на независими политики на ЕС спрямо Китай, Русия и Иран, казват представители и на двете страни.

 

Дългогодишното разочарование на Франция от Вашингтон изригна публично миналата седмица след обявяването на ново военно сътрудничество между САЩ, Великобритания и Австралия. Споразумението включваше продажбата на американски ядрени подводници на Австралия и доведе до отмяна на по-ранна сделка на страната за закупуване на френски дизелови подводници. Париж повика посланика си във Вашингтон, рядък ход сред съюзници, а външният министър Жан-Ив льо Дриан заяви, че пактът е „удар с нож в гърба“ на САЩ и Австралия.

 

В сряда Байдън и Макрон говориха по телефона и заявиха, че ще търсят начини за възстановяване на съюза. Байдън потвърди ангажимента си за обсъждане на въпроси от стратегически интерес с Франция и други европейски партньори. Макрон заяви, че френският посланик ще се върне във Вашингтон идната седмица.

 

“Времената, когато можехме да разчитаме на американските гаранции в областта на сигурността, приключиха и няма да се върнат“, коментира бившият френски премиер Жан-Марк Еро. „Сега ключовият въпрос за нас е как Европа може да стане демократична и политическа сила в света“, допълва той.

 

Меркел засили френско-германското партньорство, за да отправи предизвикателство пред желанията на Вашингтон в инвестиционна сделка с нейно посредничество между ЕС и Китай. Меркел започна работа през 2020 г. по споразумение, което според нея ще подобри достъпа на европейски и китайски компании до насрещните пазари.

 

С помощта на Париж Меркел постигна подписването на споразумението през декември, седмици преди Байдън да встъпи официално в длъжност, за да се избегне намеса от новата администрация, казват германски, френски и европейски представители.

 

Меркел също така парира подкрепят от САЩ опит в Европа за блокиране на газопровода „Северен поток“ 2 от Русия, като спечели подкрепата на Макрон, част от съветниците на когото бяха против проекта. След дни на интензивна дипломация, включително дълги телефонни разговори между Меркел и други европейски лидери европейските регулации, които застрашаваха проекта, бяха разводнени.

 

САЩ се отказаха от противопоставянето си на завършването на газопровода през юли, заличавайки ключов източник на напрежение между Вашингтон и Берлин въпреки критиките от Украйна и от членове на Конгреса, които предупредиха, че Москва може да използва газопровода като геополитическо оръжие. Очаква се той да влезе в експлоатация по-късно тази година.

 

Полша, която е най-големият европейски критик на проекта и ревностен съюзник на САЩ, остана разочарована, след като Байдън отмени санкциите срещу проекта за газопровод. Ходът убеди страната, че не може да разчита на Вашингтон, казва представител на полското правителство. Варшава смята да отмени споразумение за милиарди долара за ядрена централа със САЩ, договорено при Тръмп, и ще предложи договора на Франция, допълва представителят.

 

Жозе Мануел Барозо, който беше председател на Европейската комисия два мандата, отбелязва, че американско-китайската надпревара може да сближи Европа и САЩ.

 

„Ако ситуацията между САЩ и Китай прерасне в пълен разрив, европейците ще трябва да направят избор. Но ЕС не иска да прави това. Подходът на Европа винаги е да протака“, казва той.

Божидарка Чобалигова, редактор Бойчо Попов