Герой от САЩ’94 призна: Играл съм в уговорени мачове

Емил Кременлиев е един от героите на България от световното първенство по футбол в Щатите през 1994 година. Днес обаче „железният” защитник е трудно откриваем. И не му се дават много интервюта. В крайна сметка БЛИЦ СПОРТ откри 46-годишния ветеран. Ето как протече разговорът с Кременлиев.

 

-Емо, добър ден! Човек като че ли по-лесно би се свързал с Путин или Барак Обама отколкото с теб...


- (Смее се). Е, чакай, чакай. Къде ме поставяш до тези световноизвестни хора...

 

-Ами покрил си се...


-Не, не съм се покрил. Ето, търсиш ме, вдигам телефона и разговаряме.

 

-Добре. Къде си в момента и с какво се занимаваш?


-В София съм си. Занимавам се с неща, които не са свързани с футбола.

 

-Може ли да си по-конкретен?


-Имам обща работа с Ивайло Манджуков.

 

 

 

 

-Вероятно имаш предвид общ бизнес?


- Не. Не съм богат човек, нито бизнесмен, за да имам общ бизнес с Манджуков. Просто му помагам за някои неща. С него се познавам повече от 10 години. Той е изключително точен и отговорен.

 

-Дали така смятат феновете на ЦСКА?


-Категоричен съм в думите си, защото съм много добре запознат с тяхната история в ЦСКА. Ивайло и баща му са изключителни бизнесмени, които дадоха много пари на клуба. Опитаха се да помогнат, но заради някои други хора плановете им не се получиха.

-Кои са тези хора?


-Не е трудно човек да се досети. Имам предвид бившите собственици на ЦСКА – „титаните” и Томов.

 

-Манджукови не са имали допирни точки с „титаните”, а само с Томов?


-Не са имали, но наследството, което беше завещано от „Титан”, е страшно. Косите да ти настръхнат. За Томов да не говорим...

 

-Ще ти задам може би най-тривиалния и най-тъпия въпрос – какви са бъдещите ти планове?


-(Смее се). Планувам да се завърна във футбола. И то съвсем скоро. Сега ще ме попиташ „като какъв”, но нека не изпадам в подробности. Футболът е в кръвта ми и навремето допуснах голяма грешка. Когато сложих край на кариерата си, трябваше да остана във футбола, а не да се впускам в други предизвикателства. Но човек се учи от грешките си...

 

-Носят се разни слухове за теб. Че си закъсал с парите, че имаш много дългове и затова си се покрил.


-Покрил съм се?! Глупости! Да чукна на дърво, в момента съм добре. Нямам финансови проблеми. Да, имах такива преди време, когато се захванахме с един бизнес с имоти - аз и още двама мои съдружници. Започнахме да купуваме имоти с намерението после да ги продадем и така да натрупаме пари. Но цените започнаха да падат рязко и се провалихме. Не проявихме далновидност, а далновидността е важен елемент от бизнеса. Признавам – това беше най-черният период в живота ми. Но сега всичко е окей.

 

-Имаш ли в момента жена до себе си?


-Не, както се казва на футболен език – в момента съм свободен агент. Но ако имаш някакъв „клуб”, дай ми координатите, може и да подпишем договор. Това, разбира се, е в кръга на шегата!

 

-Как са двамата ти синове – Георги и Николай?


-Жоро е футболист в Банско. Развива се добре. Даже много добре. Той е на 23 години и бъдещето е пред него. Малкият е ученик, но не се занимава с футбол. Ники обаче е запалянко и то голям.

 

-Поддържаш ли връзка с колегите си от САЩ’94?


-Честно казано, не. Виждаме се само на някои мероприятия.

 

-Какво е мнението ти за управлението на „четвъртите в света” и по-специално на Борислав Михайлов?


-Боби и компания нямат вина. Да, допускат грешки, но като цяло причината за тежкото състояние на футбола ни изобщо не е в тях.
Какво е виновен Михайлов че повечето ни клубове са в трагично състояние. Няма бази, няма стадиони, няма достатъчно силни школи. Всъщност има – в Лудогорец, в Литекс, в Славия, но те са малко на брой. Моментът за доброто развитие на футбола ни беше изпуснат някъде в средата на 90-те години. Особено през новия век. От 2000 година най-популярният спорт у нас върви надолу. Така че – нека не оплюваме Боби и останалите. Виж сега, искам да уточня, че в случая не защитавам нито него, нито другите ми бивши колеги. Просто това е самата истина. Аз искам да попитам тези, които постоянно атакуват БФС – те имат ли алтернатива? Нямат. Който и да дойте, ситуацията няма да се промени.

 

-Каза, че все пак и БФС допуска грешки?


-Да. Ще ги посоча. БФС не биваше да взима професионалните лицензи на ЦСКА и Локо (София). Не биваше и да вади Литекс от „А” група. Да, ще контрират някои – има закони, законите трябва да се спазват. Съгласен съм, но според мен трябва да се правят и компромиси. Особено при последния случай с „оранжевите”. Няма да съм нито първият, нито последният, който ще заяви, че с 9 отбора в „А” група футболът ни се срива още повече. Но като цяло съм зад Боби, колкото и неприятно да прозвучи това за доста запалянковци. Погледнете националния отбор. Той ли е виновен, че играем слабо. Причината не е в Михайлов, а в липса на поколение. Нямаме ядро от силни футболисти. Единствените, които заслужават големи адмирации, са Ивелин Попов, Ивайло Чочев и Георги Миланов. Но това не е достатъчно, за да имаш силен тим.

 

-Емо, ще ти задам още един тривиален въпрос, но те моля да бъдеш откровен – участвал ли си в черно тото и в уговорени мачове?


- Ти как мислиш, че ще ти отговоря.

 

-Ще отречеш, както правят всички?


-В черно тото не съм. По мое време то не беше навлязло толкова масово. Но в уговорени мачове съм играл.

 

-Най-после някой да си признае.


-Защо да си призная! Първо, не се чувствам виновен. Второ, въпросните мачове са два. И трето – нито съм печелил пари от тази работа, нито нищо... В единия случай трябваше да помогнем на един отбор, който беше пред изпадане. Имаше договорка между треньорите и играчите. Мачът завърши наравно. Без обаче да се раздават пари. Ама това нали ще бъде подчертано в интервюто – без да се раздават пари.

 

 

 


-Ще бъде... А какъв беше другият случай?


-Не трябваше да побеждаваме един отбор с много голове. Дойдоха преди мача, помолиха ни да не вкарваме много и така...

 

-Всичко това в България ли се случи или в чужбина, където също си играл?
-В България.

- В България ти си играл за...


- (прекъсва ме). Не, не, няма да кажа дали става въпрос за Славия, Левски, ЦСКА или другите български отбори, където съм бил.

-Нещо за финал?


-Здраве и сила желая на вашите читатели. А на феновете ще кажа, че скоро отново може да съм част от футбола.

 


РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ

Станете почитател на Класа