Глобализацията е най-доброто лекарство за болната планета

Глобализацията е най-доброто лекарство за болната планета
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    05.04.2020
  • Share:

След забележителна виртуална среща на високо равнище лидерите на Г-20 потвърдиха, че ще работят заедно за преодоляване на медицинското и икономическо опустошение вследствие на пандемията от коронавирус. Съвместното изявление се ангажира, донякъде неясно и общо, да помогне на международните институции да укрепят здравните системи, да разширят производството на медицински консумативи, да намалят търговските бариери и да разрешат „смущенията в търговията и глобалните вериги за доставки“. Спецификата обаче не е толкова важна, колкото цялостното послание: Имаме твърде малко глобализация, не твърде много, пише Кори Шейк за Bloomberg.Глобалната пандемия от Covid-19 разрушава взаимосвързаността на икономиките, затруднява пътуването през границите, осуетява международното сътрудничество, тъй като страните се съсредоточават върху своите национални извънредни положения и дава лошо име на глобализацията.

Прекъсванията в производството подчертават колко малко дадено производство се осъществява изцяло в рамките на една национална икономика - според една оценка 81% от компаниите в световен мащаб имат китайски фирми в своите вериги за доставки. Китайската комунистическа партия заплаши, че ще използва това като оръжие, докато много други държави налагат забрана за износ на продукти и суровини, за да гарантират достъпността им в страната.

Подобни реакции едва ли са оптимални от международна гледна точка, но могат да бъдат оправдани, защото правителствата са отговорни пред своя народ, а не пред „глобалната общност“. И все пак ние подценяваме стойността на глобализацията, защото сме навлезли достатъчно в пандемията от коронавирус, за да видим повечето уязвими места на международното сътрудничество и малко от ползите.

Например проблемът с веригите за доставки не е принципно в географското разположение на толкова много доставчици в Китай - той се състои в свръхзависимостта от дадена държава като производствена база. По-голямата глобализация би довела до увеличаване на качествените и евтини производствени центрове, които биха смекчили ефекта от разрушаването на една брънка от веригата. Тя би могла също така да повиши стандартите за контрол на качеството и доверието на потребителите.

Да вземем още един пример. САЩ въведоха забрана за пътуване, която обаче увеличи потенциалната изложеност към вируса поради лошото й изпълнение: струпване на потенциално болни пътници в самолети и дълги опашки пред имиграционните служби. По-голямата глобализация можеше да доведе до проверка на пътниците на мястото им на отпътуване и карантиране на тези със симптоми преди да се качат на самолети и потенциално да заразят други или да бъдат блокирани в чужбина без помощ от правителството. Държавите по света си сътрудничиха в издирването на терористи след атаките на 11 септември 2001 г. и набързо въведоха най-добрите практики за всички превозвачи, а не само за американските компании. Подобни стъпки биха могли, и трябва, да се предприемат сега за намаляване на рисковете от коронавируса.

САЩ дадоха пример чрез международни групи като Г-20, като предприеха необходимите действия заедно за постигане на максимален ефект (като например координиран стимул) и дадоха основание на лидерите за избягване на тесни национални политики, които налагат разходи на други и забавят глобалното възстановяване (включително мита и забрани за пътувания). Тоест, не в посоката, по която върви администрацията на президента Доналд Тръмп, въпреки подписването на декларацията на Г-20. Ксенофобията на Тръмп възпрепятства видовете международно сътрудничество, които ни предпазват от опасности. Настояването на държавния секретар Майк Помпео Г-7 да кръсти епидемията „Ухански вирус” попречи на групата да излезе със съгласувано изявление след срещата си.

При липсата на американско лидерство групите на гражданското общество повеждат международното сътрудничество в научните изследвания, а някои компании с глобални операции се настроиха за справяне с прекъсванията, причинени от пандемията чрез учене от международни партньори. Но има някои неща, които само федералното правителство може да направи. Голяма част от това, което то прави сега, като например заплаха за изпращане на войски на канадската граница, не помага.

Докато американците работят за съживяване на икономиката, трябва да имаме предвид, че международното сътрудничество ще ускори възстановяването ни, както и това на нашите приятели, и ще отвори отново пазарите за американски продукти. Трябва да търсим възможности за още по-значителна глобализация, да диверсифицираме производството и да увеличим способностите на другите правителства да се справят с големи кризи - или в крайна сметка те ще се стоварят върху нас.

 

Петър Нейков, редактор Миглена Иванова

Станете почитател на Класа