Кой остава в битката за Европейски главен прокурор?

Изборът на ръководител на Европейската прокуратура най-после се връща на дневен ред в ЕС, след като кандидатурите на Лаура Кьовеши (Румъния) и Жан-Франсоа Бонер (Франция) не успяха да съберат едновременната подкрепа от мнозинството в стария състав на Европарламента и правителствените ръководители на страните-членки.

Кьовеши разчиташе на активната подкрепа от страна на евродепутатите, но Бонер се оказа фаворит на Европейския съвет по време на неформалното гласуване на посланиците на страните-членки през февруари 2019. Нещо повече: ключовият проблем пред Кьовеши беше съпротивата от страна на собственото й румънско правителство, управляващо с мандата на Социалдемократическата партия. Доскорошният лидер на СДП Ливиу Драгня, който е най-острият критик на Кьовеши, беше осъден окончателно за злоупотреба със служебно положние през май 2019, като вече търпи ефективната си присъда.

 

кандидатите за ръководител на европейската прокуратура

 

Поради липсата на единомислие между двете институции решението за избора на европейски главен прокурор беше отложено за периода след Евроизборите.

Вместо яснота обаче се очертава поредното заплитане на сложна кадрова комбинация, малка част от пъзела за подреждане на най-важните ръководни постове начело на ЕС между 28-те национални държави, големите партийни фамилии на десницата, левицата и либералите, и личните качества на предложените кандидати.

Кой остава в надпреварата за Европейски главен прокурор?

В петък румънската секция на радио RFI публикува неофициална информация, според която Лаура Кьовеши може да остане единствената номинация в кампанията. Причината: възможността Жан-Франсоа Бонер да бъде назначен за ръководител на Финансовата прокуратура във Франция, като връщането му в националната съдебна власт има одобрението на президента Еманюел Макрон. RFI твърдеше още, че френското правителство ще засвидетелства до дни своята подкрепа за кандидатурата на Кьовеши.

На 15 юли обаче самият Жан-Франсоа Бонер отрече да се е оттеглил от надпреварата за главен прокурор на ЕС. Пред "Политико" той посочва, че ще продължава да се бори за избора. Говорител на френската дипломатическа мисия пред ЕС също казва, че "на този етап нищо не се е променило в позицията на държавата" по повод избора на ръководител на Европейската прокуратура.

Медията публикува и пространно интервю с Бонер, в което той коментира, че е "малко тъжно" да чете призиви на хора в Twitter, които го призовават "да бъде човек на честта и да отстъпи в полза на Лаура Кьовеши".

Той твърди, че никога не е обмислял да оттегли номинацията си, както и че германски прокурори са му предложили своята подкрепа по време на скорошна конференция. Германия имаше свой собствен кандидат в надпреварата - 55-годишният ръководител на прокуратурата в Рощок Андрес Ритер, но той се оттегли след слабите си резултати при трите предварителни гласувания през февруари.

"Много хора ме подкрепят и знаят, че имам опит в създаването на нови институции. Не мога да се откажа, защото мнозина не биха разбрали подобен ход", коментира Жан-Франсоа Бонер пред журналистите от "Политико".

Запад vs. Изток? Не съвсем...

Изборът става още по-непредсказуем на фона на разпределението на останалите постове в най-важните институции на ЕС. В началото на юли Европейският съвет влезе в открит сблъсък с ЕП, след като практически обезсмисли системата на Spitzenkandidat-ите на ЕНП и ПЕС.

След няколко целодневни заседания на правителствените лидери беше предложен пакет от номинации начело с германката Урсула фон дер Лайен за шеф на ЕК, испанеца Жозеп Борел за нов външен министър на ЕС, французойката Кристин Лагард за шеф на Европейската централна банка и белгийския премиер Шарл Мишел за ръководител на Европейския съвет. Ден по-късно Европарламентът гласува доверие на италианския социалист Давид Сасоли за свой председател.

Тежестта на кандидатурите видимо измести баланса в посока на представители на големите западно- и южноевропейски държави-членки на ЕС, като амбициите на Източна Европа за свои висши представители останаха незадоволени.

Въпросът "за или против" Лаура Кьовеши се превърна в част от предизборната кампания в България за Евроизборите, след като опозицията в лицето на БСП на Корнелия Нинова и "Демократична България" се обявиха в подкрепа на румънската кандидатура. Представителите на ГЕРБ - вкл. Мария Габриел и Лиляна Павлова - заявяваха по време на кампанията, че биха гласували за Кьовеши, ако кандидатурата й се върне на дневен ред в ЕП.

Позицията на премиера Бойко Борисов обаче остава по-сложна - правителството на България е сред активните поддръжници на идеята за създаване на Европейска прокуратура, но самият Борисов изразяваше по-скоро резервирано отношение към активността на румънското антикорупционно звено по време на ръководството на Лаура Кьовеши.

В последната размяна на реплики между ГЕРБ и БСП по повод Европейската прокуратура, управляващите обвиниха "Позитано" 20 в разпространение на "фалшиви новини" с твърдението, че "България е гласувала "против" румънския кандидат" в Съвета на ЕС.

Доколко правителството в Букурещ ще има сили да саботира евентуалния избор на Кьовеши, остава неясно - Евроизборите на 26 май показаха срив в доверието на Социалдемократите до 20% само две години след победата на последния парламентарен вот.

Въпреки че Европейската прокуратура е съвсем нова, професионална, деполитизирана структура, която ще се занимава с разследвания на финансови и данъчни престъпления, свързани с европейските фондове, тъкмо неразрешените вътрешни и наднационални политически проблеми могат да окажат критично влияние върху разплитането на възела.

Румънските медии предупреждават, че не е изключено да се стигне до лансирането на нови кандидатури в кампанията. Това означава, че бъдещите претенденти за поста ще трябва да преминат през нова експертна оценка, преди да стигнат на гласуване през Европейския съвет. А въпросът "Кой ще бъде новият главен прокурор на ЕС" ще се върне в изходна позиция.

 

 

 

Станете почитател на Класа