Харчете излишъците от бюджета! - в противен случай популистите ще ги изхарчат вместо вас.

Това е лайтмотивът в нов доклад на главния икономист на лондонската банка Berenberg Холгер Шмийдинг, цитиран от "Политико", който отправя препоръките си до всички европейски правителства, управляващи бюджетен излишък.

Шмийдинг дава пример с т.нар. "полска съдба" - колебанието на бившия премиер на страната Доналд Туск да разпределя трупащите се фискални спестявания, което е последвано от рязък обрат на политиката след идването на "Право и справедливост" на власт през 2015 г.

За да докажат тезата си, авторът на доклада и неговият колега Флориан Хензе правят мащабно изследване на състоянието на икономиката на ЕС, като проверяват положението на всяка от 28-те страни-членки и го съпоставят с амбициите им за реформи.

В Полша, чиято управляваща партия "Право и справедливост" спада към по-склонните към разхищения европейски сили, бяха въведени множество нови скъпоструващи социални плащания. Макар да не увреждат бюджетната позиция на Полша в дадения момент (значително по-добра от средното ниво за ЕС), те ще имат дългосрочен ефект върху хазната.

Други страни, изправени пред повторение на "полската съдба", са Ирландия, Холандия, донякъде - Дания, и Германия, предупреждава Шмийдинг.

В тези страни, казва икономистът, е по-добре да се действа превантивно и да се прилага разумно-щедри бюджетни разходи - например, за детски градини или за инфраструктура в по-малките населени места в провинцията.

Европа се смята за най-слабото звено от трите големи световни икономически блока - най-вече заради слабостта на отделните компоненти на ЕС. Някои от страните-членки страдат от политическа парализа, други се сблъскват с демографска или финансова криза, трети изостават в областта на технологиите. В известен смисъл това дава основание на Доналд Тръмп, който често критикува еврото през 2018 г. и неотдавна обяви, че Европа "не го интересува".

Шмийдинг твърди, че "Европа се справя много по-добре, отколкото може да се съди по репутацията й", защото се полагат сериозни усилия в правиланата посока

Колкото до мнението на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер - чашата на ЕС е наполовина пълна.

Наскоро Юнкер се похвали, че по време на 5-годишния му мандат "240 милиона души в Европа разполагат с работни места".

"Когато започнахме да работим с комисията, нивото на заетост беше 69,2%. Сега сме на 73,5 процента и мисля, че ще можем да увеличим това ниво до 75 на сто до 2020 г.", коментира той пред журналисти.

"Хората в Европа всъщност са добре. Но не всеки го забелязва, защото богатството и просперитетът все още са разпределени неравномерно", призна той.

Изследването на Шмийдинг подкрепя това наблюдение. Различията между отделните страни са твърде сериозни и често изненадващи.

Някои държави се справят много добре от гледна точка на здравето на икономиката и желанието за реформи - такива примери са Ирландия и Холандия.

Други - като Финландия и Швеция - се радват на добра репутация, която обаче не е подкрепена с реален ентусиазъм за реформи. Голяма част от "изоставащите" са страни като Румъния, които не само не постигат съществен напредък, но и не дават сигнали за подобрение на ситуацията.

Шмийдинг подчертава колко важно е да се използват наличните свободни ресурси в бюджета - първо, за да се компенсират структурните слабости; второ, за да се реагира на продължаващото забавяне на европейската икономика; и последно, но не и по важност - да се противодейства на популистката вълна.

"Заетостта и реалните заплати в Европа се увеличават в правилната посока, но ще отнеме време преди тези промени да се отразят на настроението на гражданите", казва Шмийдинг.

Ако напредъкът на Европа в това отношение е твърде бавен, причината може би е свързана с липсата на механизъм, който да гарантира, че ще се използват само парите от излишъка.

Да вземем за пример Германия, която Berenberg класира на второ място в ЕС като състояние на икономиката, но на 20-та позиция по отношение на реформаторския устрем. Ясно е, че Германия разполага с ресурс за по-големи инвестиции благодарение на високия си (макар и постепенно намаляващ) публичен излишък.

Нещо повече, пише икономистът, "делът на непродуктивните държавни харчове в Германия е прекалено висок в сравнение с останалите страни".

Други държави проявяват склонност да харчат повече, отколкото могат да си позволят.

Типичният пример: Франция. Еманюел Макрон започна да реформира страната още преди да бъде избран за президент през 2017 г., докато изпълняваше функцията на икономически министър в мандата на Франсоа Оланд. Реформите на пазара на труда и в трудовото законодателство, които бяха инициирани през 2016 г., вече започват да дават резултат.

След 12 дълги години на стагнация, безработицата във Франция падна до 8,8%, а според прогнозата на ЕК тази тенденция ще се запази и през 2019 и 2020 г.

Франция обаче страда от друг проблем: отношението между държавните разходи спрямо икономическата продукция все още е по-високо от всички други страни в ЕС. Държавният дълг също е много висок.

През 2019 г. се очаква, че Франция ще наруши изискванията от Маастрихт по отношение на бюджетния дефицит за първи път от 2016 г. насам с разлика от 3,1%. И все пак страната няма проблем да си осигури евтино финансиране на пазара, за разлика от някои свои съседи.

Разбира се, въпросните "съседи" са колегите на Макрон в Италия.

Правителството в Рим прилага комбинация от класически популистки политики от левия и десния край на политическия спектър, с данъчни облекчения по инициатива на "Лигата" и въвеждане на базов доход по идея на движението "5 звезди".

Подобни разхищения "заплашват да задълбочат финансовото неразположение на Италия", се казва в доклада. Правителството вече няма пространство за маневри в държавните разходи, частното потребление не се активира, а "ниското съотношение на износа говори за проблеми с конкурентоспособността".

"Нивото на заетост в Италия, което остава на предпоследно място в Еврозоната след Гърция, се нараства с изключително бавна скорост", пише Шмийдинг - всичко това идва да докаже, че Италия има нужда от реформи, а не от необуздано харчене.

Когато Европа излезе от последната си криза, беше постигнато споразумение - ЕС ще предоставя защита на държавите-членки в случай на пазарни сътресения, но само ако уязвимите страни намалят дефицитите си и се ангажират с реформи.

И все пак едва ли някой може да обвини италианското правителство за това, че не се съобразява с препоръките на ЕК за по-тясна координация на икономическите политики сред 28-те столици. В продължение на години Германия игнорира призивите на Брюксел да намали излишъка по текущата сметка.

"Германците обичат да се оплакват от Италия", коментира Юнкер в интервю преди дни. "Но докато дългът и дефицитите на страната намаляват, прекомерният излишък по текущата сметка все още не е поставен под пълен контрол в Германия. Нарушават Пакта за стабилност 18 пъти - да, направих си труда да ги преброя - и все още продължават да го нарушават".