И след реформата трябва да има здравеопазване

В момента в България има около 4700 общопрактикуващи лекари и ако това статукво се запази, след 8-10 години няма да има кой да ни лекува. Това заяви вчера националният консултант по обща медицина д-р Любомир Киров.
Предупреждението на д-р Киров звучи напълно реално, предвид стряскащата статистика за напускащите страната ни доктори и предвид сериозните трудности, пред които са изправени повечето общински поликлиники.
За съжаление обаче и това предупреждение ще отшуми и ще се превърне в поредната горчива истина, подхвърлена по време на дебата за здравната реформа. А след 8-10 години, ако мрачната прогноза се сбъдне, някой ще се сети да каже, че промените в сектора са „много закъснели“.
Т. нар. реформа в здравеопазването трябва да излезе от речника на политическите клишета и да започне да се мисли и да се работи в перспектива, като се следва много просто правило – националният интерес. Няма никакъв спор, че той диктува да имаме добре уреден здравен сектор с максимална грижа за пациента и добри професионални условия за лекарите. За съжаление обаче у нас здравна стратегия няма – най-яркото доказателство за това е, че във всеки кабинет здравните министри се сменят като в бърз кадър. И нито един министър в този ресор досега не е успял да каже как трябва да изглежда реформата.
Проблемът е, че в големия тристранен диалог между управници, медицински специалисти и пациенти няма никаква чуваемост - а най-слабо се чува гласът на последните. Само със смяна на министри и с пресмятане на пари здравната реформа не става. Трябва и мисъл за бъдещето, така че след реформите в сектора да остане здравеопазване у нас.

Станете почитател на Класа