Проф. Ганчо Ганчев: При ниските работни заплати бизнесът прахосва труда на българите

Проф. Ганчо Ганчев: При ниските работни заплати бизнесът прахосва труда на българите
  • Written by:  classa.bg**
  • Date:  
    04.03.2015
  • Share:

Благосъстоянието на българите зависи от икономическия растеж и явно ще имаме сериозни проблеми. Но те не са свързани единствено и само със заема от 16 млрд. лв., който ще тегли и усвоява правителството.

Причината, че трудно излизаме от кризата е в това, че не взехме мерки за бързо преструктуриране на макроикономическите механизми. Всички страни, които имаха фиксиран валутен курс и валутни бордове максимално бързо се присъединиха към еврозоната, независимо от трудностите, които имаха. Визирам прибалтийските държави - примерно, Литва и Латвия не се намират в много по-добро състояние от нас, но бързо взеха мерки. Ние действаме бавно и мудно, което доведе до натрупване на напрежение, включително и в банковия сектор. Необходима ни е нова стратегия, част от която да бъде и управлението на дълга. Това включва мерки както от областта на данъчното облагане, така и на по-доброто планиране на разходите. Но дискусия по тези предложения не се състоя.

Отчитам стремежа и вземането на по-активни мерки от страна на кабинета към присъединяване към еврозоната, но засега всичко е само на думи. От друга страна, направеното в областта на дълга бе неадекватно. Защо? Защото такива решения би трябвало да са част от една фискална стратегия, каквато нямаше. Екипът около премиера и финансовия министър се опитаха и прокараха решението за 16 млрд. лв. нов дълг без да проведе сериозна дискусия, повтарям, което бе груба грешка.

Действително има допускания, че част от парите по новия кредит могат да отидат за погасяване на задължения по вътрешния дълг, но е въпрос на пресмятане при кое положения данъкоплатецът и средният българин ще загубят повече - при евентуален фалит на банки или при спасяването им с публични пари. Истинският проблем досега бе, че дълго време БНБ даваше подвеждаща информация. Фактически след кризата Централната банка промени критериите кои кредити са лоши и кои - добри, което позволи да се публикува изкуствено оптимистична информация за банковия сектор. Смятам, че в случая имаме съзнателно заблуждаване на обществото, че всичко при банките е наред. Сега вече научихме истината за поведението на БНБ, но грешките вече са допуснати.

Коя е фалиралата страна Гърция или България, при положение, че минималната работна заплата в южната ни съседка е 684 евро , а у нас - едва 184 евро. България е на последно място по този показател в ЕС. Наистина сравнението говори за абсурдна ситуация, но тя е до известна степен идеологизирана, тъй като мотивът на десните икономисти е, че работната заплата зависи от производителността на труда. И тъй като нашата производителност на труда е ниска трябвало да имаме и ниски работни заплати. Е, вече има алтернативна концепция, свързана с т.нар. ефективна работна заплата. Според нея самата производителност зависи от размера на заплатата. Което означава, че при прекомерно ниски работни заплати никой не работи ефективно. Нека си зададем тогава въпроса: защо същите хора, които в България работят за 300-400 лв., когато отидат в други европейски страни заработват в пъти по-големи заплати? Смятам, че трябва да повишим минималната работна заплата, защото един такъв ресурс като работната сила не бива да бъде прахосван от неефективни фирми.

Необходим е минимален стандарт, дори на африканско равнище. Не говоря дори за твърде рязко повишаване, а за поносими нива на заплащане за работещите. Колкото в Гърция - не, но колкото в Румъния /218 евро/ можем да направим минималната работна заплата. В противен случай виждаме как бизнесът прахосва труда на хората и не ги организира ефективно в конкурентни производства. Ако обобщим - скоро няма да ги стигнем гърците, освен ако те не ни стигнат, т.е. да се върнат назад в развитието си.

Станете почитател на Класа