- Какво трябва, проф. Тодоров, да ни говорят резултатите към този момент? Правим уговорката, че единствената въпросителна остава за втория по големина град в България – Пловдив?
- Аз ще започна с това, че очевидно има вълна, на която политическа партия ГЕРБ се утвърждава като политически хегемон. Не само в правителството и парламента, не само в президентската институция, но сега както виждаме и местната власт. Това обаче – как да кажа, е само партийното прочитане на резултатите. Разбира се аз мога да говоря и за другите партии. Реформаторите се похвалиха, че са увеличили позициите си. БСП си видя, че е загубила значителна част от позициите си в местната власт. ДПС изглежда запази позициите си. Но това са пак казвам – партийните измерения на днешното гласуване. Партийните съотношения. Партиите се готвят за президентските избори.
- Извън партийния прочит…
- Да, ето това се питам. Какъв е извънпартийният прочит? Дали гражданите по същия начин както партиите празнуват или отбелязват като своя победа резултатите. Това ми се струва по-проблематично. Особено ако погледнем колко са участвали в изборите. Направих си труда да сравня числата. В сравнение с миналите местни избори са участвали на тези около 250 хил. избиратели по-малко. Това е доста значително число искам да кажа. На втория тур, спрямо първия, въпреки че на втория тур именно се избират кметове - особено там, където резултатите от първия са близки, с много малко изключение в повечето случаи имаме значително по-ниско участие. Човек остава с впечатлението, че на втория тур са отишли да гласуват само тези, които са гласували и на първия тур за тези кандидати, при това не всички. Ето това е нещото, за което си заслужава да разсъждавам. Добре, някои коментатори казаха – тези избори стабилизират политическата ситуация, в някакъв смисъл – да, стабилизират я. В какъв смисъл, че една управляваща партия управлява навсякъде. Но такава ли стабилност очакваме и в крайна сметка не надделяха ли разни страхове? Например страхът от бежанците, страхът от международната ситуация върху тези избори. Хората като че ли се наредиха просто зад управляващата партия, което се е случвало и друг път между другото. Но едно такова гражданско четене на резултатите ме кара да мисля в тази посока.
- Казахте, че ГЕРБ се намира на гребена на една вълна, че партията е във възход. Какво обаче ще донесе тази вълна, ако погледнем в по-широк мащаб?
- Нека да погледнем как функционира партията ГЕРБ. Видяхме, че има много кандидати, че има и хора, които участваха в кампанията й. Но как тя функционира? Как се вземат решенията в ГЕРБ? Ето това е нещо, за което си заслужава да говорим. ГЕРБ има дефицит на вътрешнопартийна демокрация. Разбира се в това отношение тя не е много по-различна от много от другите политически формации, но там виждаме това донякъде по-отчетливо. Нещо, което съм коментирал и по други поводи. И това ме кара да мисля, че ако ГЕРБ не направи усилия в тази насока – тоест развитие на вътрешнопартийната си демокрация, на възможността например обикновените членове на тази партия да имат някакво влияние, ако щете върху политиката на централното й ръководство – това нещо може да създаде проблеми за функционирането на самата демокрация в България. Защото има концентрация на власт, липса на достатъчно силно опозиция, която да е в състояние да бъде коректив. Реформаторите, които са в управляващото мнозинство се смятат за такъв коректив, но не смятам, че имат достатъчно сили, за да бъдат истински коректив. БСП е в отстъпление видимо. ДПС прави всичко възможно, за да се сближи с ГЕРБ, не е толкова категорична опозиция. И тогава човек се пита да – в близките няколко години всъщност ще има ли опозиция в България, каква ще да е тя и това управление дали ще има някаква спирачка?
- Това колко е здравословно, ако така се очертава картината?
- Определено за никоя демокрация не е здравословно и като погледнем при съседите ни какво се случва, те наистина в някакъв смисъл изживяват или са изживели всъщност един такъв проблем. Виждаме резултатите в Турция. Ердоган се утвърждава почти пълно мнозинство ще има в парламента.
- Да. Макар, че се очакваше, че няма да има мнозинство на тези избори…
- Така е, очакваше се, обаче не стана. В Македония, в Сърбия. Да не говорим вече за по-далечни страни като, не съседи като Унгария например. Утвърждаването на такива управления, които изглежда безалтернативни дълго време, често е резултат от страха на хората. Страхове най-различни – имигранти, международната ситуация, доскоро беше финансовата криза, какво ли не. Тези страхове карат мнозина някак си да изберат правителството – тези, които са на власт. Да се приютят под закрилата на правителството. Това е донякъде естествена реакция. Въпросът е да не продължи твърде дълго. Да не създаде ситуация, при която наистина винаги правителството ще печели изборите.
- От една страна имаме ГЕРБ във възход – център дясно. От друга страна имаме БСП – левицата в тотален крах. Мисля, че няма да преувелича, ако използвам тази дума. Много хора сравняват вече краха на БСП с разцеплението в СДС и изчезването на СДС. Макар че лидерите на БСП всеки ден се редуват да ни обясняват как всъщност те винаги излизат победител, защото са партия столетница. Но като че ли от години наблюдаваме абсолютен крах в социалистическата партия. Докъде ще стигне това според вас?
- Всеки в политиката в България трябва да разбере, че нищо не е дадено веднъж завинаги. И капитал, натрупан през дори ако щете 100 години, може много лесно да бъде разпилян. Няма никаква гаранция за оцеляването в политическата система на България. Дори и ГЕРБ сега хвалейки се с разбира се постигнатите успехи на тези избори, трябва да го знаят. Но да се върнем към левицата. Левицата има сериозен разговор да проведе вътре в себе си, както и с всичките други възможни партньори около себе си. Защото БСП също преживя такива разцепления разбира се. Не е съвсем аналогично като това, което се случи в СДС, защото самото СДС още при създаването си беше доста разнородно, съставено от различни партии с различни визии за бъдещето, които някак си общата борба срещу комунизма обединяваше. Но когато комунизма се разбра, че си е отишъл веднъж завинаги, това единство престана да бъде споявано от общата борба с комунизма. В БСП не е точно така. Не, че… тя не се е споявала от общ враг. Това е разликата. Не е някакъв общ враг, срещу който различните фракции в БСП да работят заедно. По-скоро БСП дълго време разчиташе на наследените така да се каже структури, навици, практики, ако щете привързаности от времето на старата БКП. Някак си не осъзна бързо, че всъщност тя е нова партия и трябва да се изгражда като нова партия. Нищо, че ще използва някакво наследство. Това е мисля, което е част от причината.
- А имаше ли елемент на самозабравяне, на преяждане с власт от БСП, на приемане на нещата така, че всичко е даденост. Не им ли изигра това лоша шега?
- Все пак БСП е била и в опозиция, и в управлението. Много повече време в опозиция, отколкото например ГЕРБ. В това отношение е видяла и едното, и другото. Ако говорим за кметската власт… преяждане, не знам, трябва може би да се говори конкретно. Но общо взето убеждението, че така да се каже наследените позиции са веднъж завинаги дадени, според мен изигра лоша шега на социалистите. Нови реалности, нови борби, нов начин на връзка с обществото се изисква. Ако щете нов начин на подготовка на онези активисти, с които партията ще присъства в обществото.
