Особености на българските (и национални) избори

Особености на българските (и национални) избори
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    24.04.2019
  • Share:

Заветната дата на изборите за Европарламент наближава с пълна сила и размислите и страстите заливат пространството около нас. Както и всички други, така и ние сме развълнувани от темата и изгаряме от желанието да погледнем по-задълбочено в това що-за-животно-са-беге-изборите. 

 

Знаем, че изборите (каквито и да са те) са един вид кастинг или интервю за работа, ако щете. Ние сме работодателят, те са кандидатите за позицията, която се е освободила. С това свършват всички прилики с взаимоотношенията работник-работодател, защото, веднъж избрани, те рязко ни стават шефове. Това е нещо като извратен вариант на кандидатстване за работа, в което всъщност избирате бъдещия си началник. Така че, избирайте внимателно. 

Прави впечатление, че голяма част от „патриотите“ на тези избори се състезават помежду си за това кой повече мрази ЕС и европейските ценности. Дори се обвиняват един друг, че кандидатът Х от партията Y бил прекалено либерален и бил за свободното движение на хора, търсещи по-добри условия за труд и живот. Казва се „европейска ценност“, съответно ние сме против нея, защото е еврогеЙска и либерална и току виж ни докарала оная зараза истанбулска, след което всички ще се изджендърим и ще спрем да сме истински българи. Свободното движение на хора трябва да се спре, защото не щем имигранти. Нищо, че всички имаме по петима до десетима роднини и приятели, които са имигранти някъде по света. 

Следваща особеност: може да мразим Европейския парламент, но харесваме заплатите на европейски депутати от по 15 000 евро на месец. Важното обаче е да твърдим, че искаме в Брюксел не за друго, а заради националния интерес. После ставаме по-тихи от самата тишина и единствените хора, които знаят, че сме там, са счетоводителите на парламента… просто защото те ни подготвят месечните заплати. 

Все пак обаче не всички можем да бъдем депутати, така че голяма част от нас трябва да го играем електорат. Националната особеност на тази биологична единица е апатията. Все пак не ти е работа наистина да гласуваш, първо защото ще те мъчи гузна съвест (а и приятелите ти ще ти се подиграват какво дърво си избрал); и второ, защото гласуването е за безделниците, които си нямат друга работа, не ходят за гъби, не ремонтират жигулата, не водят децата в парка и не стоят пред телевизора, за да разберат какво става с изборите, а вместо това ходят да участват в тях. Не само са безделници, но също така са и мързеливци и ги мързи следващите години да се оплакват от избраните политици – нещо, което на нормалните хора не им пречи. 

Все пак, ако се излъжеш да гласуваш, трябва да помниш, че в беге не се гласува „за“ някого, а се гласува „против“ някой друг. Решаваш кой те дразни повече и гласуваш за опонента му. По-здравословно е така. 

 

 

Друга особеност е моралната дилема: ако гласувам за тоя калъф, поне ще се разкара от България и ще е проблем на Брюксел, но пък от друга страна... ще ме излага пред чужденците. А и, за съжаление, рано или късно, Брюксел ще ми го върне. С еднопосочен билет. 

„Един от най-характерните белези на европейската култура е именно, че тя периодично преживява някаква криза“. Думите са на Хосe Ортeга-и-Гасeт. Това не са двама човека между другото, а само един и е бил испански философ, живял през края на 19 и първата половина на 20 век. Както и да е. Виждаме в красотата на завършената си цялост защо България не е, не е била и няма да бъде в прегръдката на някакви си европейски ценности и култури. „Периодично“ преживява някаква криза, докато България периодично не е в криза. Абсолютен сблъсък на състояния и ценности. 

 

 

Ето какво още е казал Хосe Ортeга-и-Гасeт: „И разбираш, че да си само англичанин, германец или французин означава да си провинциалист“. Тоест да си европеец и жител на Стария континент, означава да си космополитен човек с уклон към глобализацията. А ние знаем, че глобализацията е тъпа. Освен ако, разбира се, светът не иска да се глобализира, определяйки България за център на новата цивилизация – тоест, ако всички проговорят български, проядат кисело мляко и започнат да слушат Тони Стораро, Софи Маринова и Галена. Тогава – може, иначе – не. 

Друга особеност на беге: модерно е да си фашист. Дори станахме център на европейския фашизъм и нацизъм, правейки среща на модерните крайно десни през изминалия уикенд. Да си фашист е същото, като да си патриот, защото мразиш циганите, бежанците, обратните, тия, дето приличат на обратни, жените (за тях знаем, че са от дявола, а това не е патриотично и православно), НПО-тата, Сорос, турците, чужденците, като цяло, цветните дрехи, Америка, Европа, черните, жълтите, кафявите, собствената си жена, дори и себе си. Патриотично е. Нужно е – за клета майка България. 

 

 

Ако си от съвременния тип патриоти, но не можеш добре да се ориентираш, трябва внимателно да слушаш – когато някой ти заговори за „Европа на нациите“, значи е твой човек. Когато някой говори за тази митична Европа на нациите, не е изключено да има много приятели, които се поздравяват с изпъната ръка. Както казах – твой човек е. Ако някой ти каже, че „Европа на нациите“ тайно се противопоставя на „Европа на гражданите“, защото тайничко се опитва да орязва човешките права, като например правото на свободно движение и търсене на щастие за всеки един индивид, което е основополагащо право, не го слушай, тоя е някакъв еврогеец. Плюс това ти най-вероятно си бял, така че това не те засяга чак толкова много. Но пък от друга страна… си българин и така или иначе нямаш много възможности да пътуваш. Поне това ти казва банковата сметка. Няма проблеми – твоите избраници в Брюксел редовно качват снимки във Facebook – почти същото е.

Не случайно ще получават по много-много-хиляди евро на месец – за да могат да те утешават и забавляват през Facebook. 

Друга беге особеност, избуяваща силно около изборите: кафявата междупартийна война, изразяваща се в компромати на всички нива, защото, както вече споменахме – тук не се гласува „за“, а „против“, важно е да те мразят по-малко от опонента. Както се казва – ако ни подгони мечка, не е важно да бягам по-бързо от мечката, важно е да бягам само по-бързо от теб. 

Също така… мнозина чувстват, че всичко това е вярно, но все пак някак си се чувстват обидени и първото, което им хрумва да кажат, е: „Б*си тъпотията“. Няма нищо, всичко е съвсем в реда на нещата, не се тревожете. Тук все пак е територията, в която УНСС – висшето учебно заведение, в което е най-силно застъпено преподаването на икономика… фалира. 

Положението е „Има ли пилот в самолета?“. Всеки път, когато се доближат избори, усещам една особеност, която до днес не можеше да бъде описана. Но от днес вече мога да я опиша, защото имам точно с какво да я сравня: Мъж от ЮАР бе уличен във фрапантна измама, след като бе установено, че документите му за пилотиране на самолет са фалшифицирани, а самият той никога преди това не е минавал през специални курсове за летене. Любопитното е, че това се случва след като мнимият пилот е изкарал на тази длъжност около… 24 години. 

Тоест… нещо като депутат беге – било тук, било в Брюксел. Или пък ОСОБЕНО в Брюксел.

https://novini.bg

Read 241 times

Станете почитател на Класа