Ще подтикне ли пандемията хората към по-здравословни отношения с природата?

Ще подтикне ли пандемията хората към по-здравословни отношения с природата?
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    22.05.2020
  • Share:

Даниел Ванджама е подготвил всичко за тазгодишния панаир на семената в кенийския град Гилгил, важно събитие, на което бедни фермери разменят семена за хранителни, устойчиви местни култури, които не могат лесно да си купят от магазини или пазари.

Но седмица преди панаира, който Ванджама бил организирал за края на месец март, правителството забрани събиранията в опит да забави разпространението на новия коронавирус.

„Фермерите, които бяха готови да раздават семена, няма какво да ги правят, а тези, които трябваше да получат, не са засели (посевите си), каза той в електронно писмо.

„Това е сериозна ситуация, защото това, че не си засял, означава, че няма да имаш храна“, добави основателят на „Сийд Сейвърс нетуърк-Кения“ (Seed Savers Network-Kenya) – социално предприятие, базирано в Гилгил, на около 120 километра северно от Найроби.

Ванджама се тревожи и, че отмяната на панаирите на семената може да ускори отказа от устойчиви култури, които може да помагат на фермерите да се приспособят към влошаването на атмосферните условия, успоредно със затоплянето на планетата.

Проучване от 2019 г. на неговата организация е показало, че само в окръг Накуру за 20 години са изчезнали 34 сорта, които тъй като търговците отбягвали местни сортове сладки картофи, арарут, сорго и просо заради по-доходни култури.

Сега карантината и други мерки по целия свят за овладяване на вируса затрудняват усилията за запазване на традиционни култури за храна като тези, които Ванджама иска да спаси, както и горите, влажните зони и местните животински видове, казват учени и природозащитници.

„Зелени“ групи и международни организации обявиха 2020-та за „супер година“ за биоразнообразието на растенията и животните на планетата, докато предстоеше да бъдат окончателно одобрени нови глобални споразумения.

Но ключови преговори с участието на ООН бяха отложени заради пандемията от коронавирус, която мнозина природозащитници винят, поне частично, за провала в защитата на природата, улеснил предаването на вируси от животни на хора.

Междувременно, отслабване на надзора и наблюдението в много държави доведе до по-голямо бракониерство и незаконен, нерегулиран риболов, каза екологът Сандра Диас.

Популярни видеоклипове с животни, които превземат празни плажове, паркове и площади, може да създават впечатление, че „сме свидетели на своеобразно „активизиране“ на природата“, но това не е така, каза тя.

„Това е изключително кратко примирие“, каза Диас – преподавателка в аржентинския национален университет в Кордоба и един от ръководителите на знаков научен доклад мината година, който установи, че човешката дейност носи риск от изчезване на милиони животински и растителни видове.

Миналия месец Диас и други водещи учени, участвали в този доклад, предупредиха за по-тежки бъдещи пандемии заради дейности като обезлесяване, обработване на земята, рудодобив и инфраструктурно развитие.

Пандемията от коронавирус разби надеждите, че през 2020 г. ще има нови международни договорености за спиране на стряскащия упадък на животински и растителни видове, включително световна мрежа за защита на екосистемите под егидата на Конвенцията на ООН за биологично разнообразие (КБР) и договор за защита на океаните.

Ключови форуми на високо равнище за одобряване на тези договори, първоначално планирани за тази есен, бяха отложени, а нови дати още не са определени.

Но Елизабет Марума Мрема – изпълнителен секретар на КБР, каза, че пандемията е „възможност за пренастройване на отношенията ни с природата“.

„Ковид-19 потвърди това, което вече знаехме – а именно, че биоразнообразието е основополагащо за човешкото здраве“, каза тя в интервю по телефона.

Сега правителствата отчитат това, добави тя, като посочи съвместния призив на кметове на влиятелни градове икономическото възстановяване да бъде нисковъглеродно и устойчиво, както и официалните искания на Чили и Германия за научна помощ за предотвратяване на бъдещи пандемии.

Вчера Европейската комисия обеща да защити 30 процента от сушата и водите на ЕС, да ограничи използването на пестициди с 50 на сто и до 2030 г. в една четвърт от земеделските земи да се произвежда биопродукция.

Двудневна среща на високо равнище за биоразнообразието, която трябва да се проведе в началото на септемврийската сесия на Общото събрание на ООН, също ще даде тласък на въпроса, каза Мрема.

На индивидуално ниво затворените магазини и ограниченията за пътуване накараха много хора да се свържат отново с природата чрез разходки в парка и местните околности, каза тя.

Лорън Бейкър, програмен директор на „Глобален алианс за бъдещето на храната“ (Global Alliance for the Future of Food), каза, че потребителите вече си дават по-ясна сметка за връзките между околната среда и храната им, тъй като карантината ги накара по-често да готвят храна у дома.

Пандемията беше шанс за промяна в начина, по който светът произвежда храна – основен фактор за загубата на биоразнообразие, а здравната криза подчерта взаимозависимостта между снабдителните вериги и природата, добави тя.

Добри примери за подражание включват подкрепена от държавата система за земеделие в Югоизточна Индия, която намалява използването на вода и увеличава плодородието на почвата, и НПО в Замбия, която помага на страдащи от глад селяни да не бракониерстват, каза тя.

Такива инициативи показват, че производството на храна и начинът на хранене могат да са в съответствие с „нашите цели за опазване на природата и естествената околна среда“, отбеляза тя.

Ерсилия Саорес, директор за Латинска Америка на „Редженерейшън интернешънъл“ (Regeneration International), подкрепяща нисковъглеродно селско стопанство, което възстановява екосистемите, каза, че хора от Северна и Южна Америка се обръщат към нейната организация, за да научат повече за местната храна.

„Хората най-сетне започват да правят връзка между кризата с климата, кризата с храната и кризата със здравето“, каза тя. „За мнозина това беше момент на едно голямо изненадано „А-ха!“.

В Кения политиците съветват гражданите да отглеждат свои зеленчуци и оспорват доколко е устойчиво да се разчита на чуждестранни семена и торове, каза Ванджама от „Сийд сейвърс“.

В навечерието на международния Ден на биологичното разнообразие на 22-ри май природозащитниците изразиха надежда, че такива промени ще са трайни и че биоразнообразието няма отново да остане на заден план, когато държавите се отворят отново след пандемията.

„Чувала съм политици да казват, че трябва да се съсредоточим само върху работата си – но вижте колко работни места бяха загубени, защото не се съсредоточихме върху околната среда и дивата природа“, каза Брайън О’Донъл, директор на базираната в САЩ „Кампейн фон нейчър“ (Campaign for Nature).

Мрема от КБР каза, че околната среда може да пострада, ако правителствата се фокусират единствено върху рестартирането на икономиките им. Преди Ковид-19 средствата за съхраняване вече бяха недостатъчни, въпреки че природата осигурява на света съществено обслужване, включващо храна, гориво и вода, каза тя. „Ако днес пазим природата, това означава, че избягваме пандемиите утре“, добави тя.

 

Тхин Лей Вин, Фондация Томсън Ройтерс

Станете почитател на Класа