Целият казус с убийството на бизнесдамата Станка Марангозова е повече от странен и изпълнен с въпросителни, но ако има нещо, което е по-притеснително от всичко останало, то това е, че организатор на покушението срещу нея е старши офицер от Национална служба за охрана (НСО) - специализираното подразделение за охрана, в което на теория трябва да попадат едни от най-добрите кадри от силовите ни служби.

Покрай цялата тази възможна "масонска връзка", спомената от прокуратурата, някак назад остана именно това, че тук говорим за сериозен кадър от НСО с ранг на подполковник, който в продължение на най-малко година е ръководил престъпна група за поръчкови убийства, изнудвания и разпространение на наркотици.

Самата идея за поръчкови убийства в България днес е притеснителна и напомня твърде много за времената на мутрите, но ако се спрем и помислим малко по-сериозно над факта, че именно един толкова сериозен кадър от НСО стои зад организацията на това покушение, нещата стават още по-тревожни, именно защото се замества службата за охрана.

НСО е охранително подразделение, което отговаря за сигурността на депутати, министри, премиер и президент и членове на семействата им както и редица чуждестранни гости, дошли на посещение в България.

Съответно там трябва да отиват само изключително добре подготвени и още по-добре проверени кадри, които да отговарят не само на физическите изисквания на длъжността, но и на високи морални стандарти. Поне така трябва да е на теория.

А в един момент се оказва, че подполковник от НСО е успял да си създаде нелегален страничен бизнес, при това свързан с убийство. И това под носа на същата тази служба охрана, за която се предполага, че трябва да може да надушва, когато има нещо нередно от сорта.

Още повече - тук става дума за човек, който се е катерил доста добре по кариерната стълба. Въпросният подполковник е успял да се докаже пред началниците си, за да се издигне до този ранг. Настрана оставяме евентуалните му странични контакти, членство в ложи и т.н.

Дори и с чужда помощ и ходатайстване, обвиняемият организатор да е успял да се развие в структурата на НСО, това пак показва проблем - такъв човек като цяло просперира в тази среда, която трябва да предполага едно по-високо морално ниво (по принцип).

У нас по традиция може и да нямаме особено доверие, нито да харесваме народните си представители и държавните си лидери, но все пак те са върхът на държавата. От техните решения най-малкото зависи как ще се развива страната. Как поверяваш сигурността на премиер, президент, депутат или висш чуждестранен гост на някой, чийто страничен бизнес е да изнудва хора за пари или да убива хора за пари.

И това е проблемът - разликата между "по принцип" и "на практика". Защото независимо от принципа в НСО очевидно се случват такива неща.

И не само в НСО - злоупотреба с власт, търговия с влияние, съмнителни сделки с още по-съмнителни хора... Никой не може да каже със сигурност вече какво би показал един по-внимателен поглед върху различните институции у нас - били те силови, или не.

И това наистина трябва да ни притеснява. Защото отвъд политиката, дебатите и караниците в парламента и изказванията пред микрофони съществува и функционира една цяла държавна машина, в която очевидно някои от болтовете са доста изгнили.

Убийството на Станка Марангозова трябва да бъде един голям червен флаг именно за това - за нещата под повърхността, които не виждаме, но от които се изражда цялата система. Въпросът е стиска ли ни да погледнем по-внимателно?