Новият социален министър заяви готовност да се отложи Закона за социалните услуги. Засега това тушира напрежението, но предстоят трудни дебати. Много трудни, защото се разпределят много пари

Министерският мандат на Деница Сачева започва с огромно напрежение. Не само защото поема чувствителната социална сфера, което моментално я конфронтира със синдикати, работодатели, уязвими групи или опозиционни искания.

Още на прага на министерството тя попадна под кръстосания огън на родители и на Православната църква.  
Причината е новият Закон за социални услуги, който трябва да влезе в сила от 1 януари 2020 г. На този етап Сачева е готова да отложи действието на разпоредбите и да изслуша всички различни позиции.

Но предстои да се види как ще реагира неправителствения сектор.

Какво се случи последните дни?

За 7 декември бе обявен протест с призив „Спаси семейството, защити децата“, организиран от сдружение „РОД“.
Още в края на ноември пък Светият синод на Българската православна църква публикува дълго и детайлно становище, в което се казва, че „новоприетият закон създава възможности и предпоставки за социално инженерство, което може да доведе до пълна подмяна на отношенията между родителите и децата в семейството и до неговото трайно дестабилизиране.“

Законът бе гласуван от Народното събрание през март, но трябваше да влезе в сила от началото на годината. На 4 декември парламентарната група на Обединените патриоти внесе проект за отлагането му с половин година. Още при одобрението на новия социален министър се подразбра, че това е било условието те да подкрепят Сачева.

В дебата на 3 декември депутатът от ВМРО Искрен Веселинов заяви, че Сачева се е вслушала в притесненията около новите правила в Закона за социалните услуги и на този етап имало разбиране, че те трябва да бъдат отложени, да има дебат, да се изяснят текстовете и да бъдат ремонтирани.

На 5 декември самата Сачева потвърди, че подкрепя отлагането и че „ще обърнем сериозно внимание на притесненията на хората, които протестират от страх за децата си, ще ги разгледаме и ще ги обсъдим и няма да пренебрегваме разумните предложения. Няма да приемаме обаче антиевропейска пропаганда и насаждане на разделение чрез страх, омраза и манипулация.“

Напрежението около закона не е от тези дни, но масовата аудитория научи за заложените в него капани след истерията в Сливен, когато за броени минути местните роми изпразниха училището, като прибраха децата си по домовете. Паниката бе предизвикана от слух, че социалните идват да им ги вземат, а случаят можеше да мине за куриозно изключение или локален инцидент, ако просветното министерство не изнесе тревожните факти, че сходни ситуации са се разиграли в Сливен, Карнобат, Сунгурларе, Ямбол, Силистра, кв. „Факултета“ в София. Накратко, не става дума за случайност, а за реално подплатена тревога или, както се казва, няма дим без огън.

Новата протестна вълна

Новата протестна вълна, която се надига от септември насам, стъпва върху преживяното около Истанбулската конвенция и Стратегията за детето, които не станаха правен факт, но фокусираха вниманието върху опитите на неправителствения сектор да се вклини здраво в държавната политика за закрила на децата. Нещо повече – да я определя, насочва, моделира, контролира, като при това получава съответно финансиране от бюджета, от фондове, спонсори.

Различими ли са подобни амбиции в новия Закон за социалните услуги, който прави изменения и в други правни актове като Закона за закрила на детето, Семейния кодекс, закона за социално подпомагане?

Според Светият синод на православната ни църква – категорично да. В подробния анализ, на който висшият клир подлага законовите текстове, се казва следното: „Разпоредбите в него оставят впечатление, че не са резултат от обещаното ни осъществяване на социална политика, насочена към преодоляване на демографската криза, а функция на вече утвърдени схеми за социални услуги от чужди законодателства, прилагани от много неправителствени организации (НПО) и сега в различни социални сфери и форми на общуване.“

И още: "Новата нормативна уредба е ясен сигнал за това, че чрез нея не се цели преодоляване на демографската криза чрез подпомагане на родителите в семейството за отглеждането и възпитанието на детето!
Тя създава нова конструкция в социалните отношения с водеща роля на частните доставчици на социални услуги – основно НПО, които могат да бъдат и проводници на чужди интереси, вредни за обществото ни.“

Църквата е убедена, че „функции на държавата, свързани с основните права на гражданите на Република България, се предоставят на частни доставчици на социални услуги, които могат да осъществяват и финансирането им.“
Синодът допуска, че част от средствата, които ще се усвояват за предоставяне на социални услуги, ще дойдат от Норвежкия финансов механизъм.
И това са само малка част от възраженията и изводите на православната църква.

Мониторинг на реакциите около спорния закон показва, че от другата страна на своеобразната барикада са глобални бенефициенти, които от години действат в България, като сменят каузите и фондациите, с които са се ангажирали. Те са силно ангажирани в подкрепа на новите разпоредби. В последните месеци те не само обработват общественото мнение в желаната от тях посока, но и откровено иронизират и се подиграват със страховете на родители и граждани, които съвсем не са лишени от основание. Социалните мрежи са пълни с подмятания, че норвежците идват да товарят български деца и други подобни безвкусици.
Води се информационна война по всички възможни канали, в която и двете страни са изострили позициите си до крайност.

Какво ще прави новата Агенция за качеството на социалните услуги?

А проблем в новия закон има и той не засяга само децата, а всички уязвими хора и групи, които имат и ще имат нужда от социална помощ и грижа.

Истинската новост, която законът създава, е нова структура, различна от съществуващите Агенция за социално подпомагане и Държавна агенция за закрила на детето. Тя се нарича Агенция за качеството на социалните услуги, ще има нов чиновнически апарат, ще бъде към социалния министър, а задачата й е да контролира предоставянето на социални услуги. И да лицензира частните доставчици!

Фундаменталната промяна е точно тук – отменя се сегашният регистрационен режим (в момента се лицензират само организациите, работещи с лица до 18 г.) и се създава  лицензионен режим, както е в банковия и редица други сектори.

По парадоксален на пръв поглед начин държавата хем преотстъпва терен на частни доставчици на социални услуги (разбирай и неправителствени организации), хем хваща здраво ножа, като предстои да определя кой точно ще усвоява увеличаващите се пари за социална дейност.

Ще го кажем така: новата структура и министър Сачева ще могат да определят дали лиценз за социални услуги да получи приютът на отец Иван или някой глобален играч. Всички, с изключение на общините, ще подлежат на лицензиране. Нямаш лиценз, не можеш да извършваш социална дейност. Точка.

Правата на частните доставчици на социални услуги, които ще подлежат на лицензиране, са много, а периметърът им на действие – голям. Големи са и парите, които предстои да се дават за социални дейности. За следващата година от бюджета са 30 милиона повече в сравнение с тази година. По оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ от 2021 до 2027 се предвиждат 4 милиарда лева. Който трябва, мисли още отсега как  да бъдат усвоени милиардите.

Може да се допусне, че където има големи пари, ще има и големи, глобални играчи.

Подчертаваме отново - новият регламент не засяга само децата.  Засяга и възрастните хора, например, за които ще се плащат скъпи социални услуги на частни структури, вместо да се подпомогнат с по-малко средства техни близки, ако могат да се грижат за тях. Засяга всички, които опират до нуждата от социална закрила.

Развръзката – отлагането на закона, е добро решение на този етап. Предстои да се види чии аргументи ще чуе новият социален министър.
При радикализиралите се страни, зад които стоят страхове, емоции, мощни интереси и финансови ресурси, е редно в дебата да бъдат допуснати колкото се може повече независими становища. В противен случай напрежението, потушено тези дни, за пореден път ще се окаже само временно.

Налице са всички предпоставки за превръщане на социалната политика на държавата в комерсиална дейност, а последиците от подобна метаморфоза трудна могат да бъдат предвидени.