В момента светът се намира в криза, от която всички заедно ще трябва да намерим начин да излезем. Но както в сега, така и в други трудни моменти, това, което ни е помагало най-много да държим буден духа си и да имаме надежда, че всичко ще се подреди, е изкуството във всичките му форми.

Това са актьори, музиканти, певци, танцьори и всички останали, които не получават помощ от държавата, за да създават и представят пред публика своето изкуство.

За съжаление, след забраната на всички културни прояви в страната, при първите регистрирани случаи на заразени с COVID-19 в България, именно те бяха едни от първите, които загубиха почва под краката си, оставайки без никакви доходи за неопределен период от време.

Звучи страшно, нали? И тук е моментът за въпроса - сега кой ще помогне на културата в тези трудни времена така, както тя ни помага, когато сме най-отчаяни?

Самоосигуряващите се лица в България, към които спадат и независимите артисти, които не се водят на щат в някоя от културните институции към Министерството на културата, нямат достъп до обезщетенията за безработица.

Това означава, че те не могат да получат никаква финансова помощ от държавата, както биха могли да я получат независимите артисти в други социално развити европейски страни, като Франция например.

Там държавата е осигурила фондове, чрез които след доказване на заетост за определен период от време артистът може да получи финансова подкрепа, ако в следващите няколко месеца настъпи непредвидена ситуация, при която той не би могъл да изпълнява дейността си. Това включва заболяване или дори отпадане на ангажимент. 

В България такъв фонд не съществува.

По време на разрастващата се криза с коронавируса Европейската комисия предложи мерки, с които да помогне на най-засегнатите сектори в Европа, включително културата, като дава възможност на държавите да получат финансова подкрепа от различни фондове.

Първата, поискала средства в размер на 13 млн. евро, за да подпомогне културния си сектор, е Дания. До този момент няма ясна информация дали България, и в частност Министерството на културата, възнамерява да се възползва от тази възможност. И още повече - ако го направи, как след това ще се разпределят средствата. 

Независимото изкуство в България се гради в продължение на 30 години и тук отново изниква въпросът - кой, как и кога ще предприеме конкретни действия, за да го спаси, преди да е станало твърде късно.

Ясно е, че дори театрите, концертните зали, клубовете за жива музика и галериите да бъдат отворени след 2 седмици, те няма да успеят да върнат публиката си бързо, защото страхът от заразата все още ще бъде жив.

Какво обаче ще правят тези хора на изкуството, докато страхът отмине и светът си стъпи на краката? 

И въпреки всичко това, въпреки тази несигурност, културният живот не спира. Артистите стават все по-изобретателни, за да стигнат до нас хората, затворени вкъщи пред множеството екрани. Продължават да ни зареждат с положителна енергия и да ни вдъхват надежда, че когато всичко това свърши ще сме отново заедно и ще можем да им се наслаждаваме на живо.

Обикновените зрители също биха могли да помогнат. Когато гледаме на "живите" им концерти и представления онлайн, можем спокойно да си купим "виртуален билет", дори да не е задължително да го правим.

Съществуват и достатъчно платформи за дарения в интернет, с които да подкрепяме любими изпълнители и артисти. Опции има, само желание трябва.

А дотогава ще се надяваме те да издържат и да бъдат чути, за да се направи това, което ще спаси независимото изкуство в България.