Да изпадаш в еуфория от това, че с гласовете на “комунистите” и “рубладжиите” са те избрали за квартален чиновник (кмет на район), който няма даже самостоятелен бюджет, и да представяш това за исторически успех и укрепване на евроатлантизма, е израз на тежко вътрешно отчаяние и политическа маргинализация. Отчаянието на квартални политическите лузъри. Това е добре за България!

Следващата стъпка на ДеБъ надолу, след квартални кметове, е да се кандидатират за домоуправители. Но все пак е добре да не оставят нещата на случайността, а отсега да започнат преговори с районните председатели на БСП, защото без червените няма как да ги изберат.

Борислав Цеков