Обяздването на протести като начин на съществуване

Обяздването на протести като начин на съществуване
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    31.01.2020
  • Share:

Събота. Жители на поставения под воден режим Перник се събират на жълтите павета в София за протест във връзка с празните си чешми. Веят се трибагреници, искат се оставки на конкретни отговорни лица и присъди за виновните за водната криза. Искат се решения, не предсрочни избори. Шествието е шумно, но мирно.

Понеделник. Пак протест в София, на първо четене - пак за водната криза в Перник. Този път обаче е организиран от политическа партия. Кое е името й - няма смисъл да споменаваме, все пак това е една от целите. Веят се знамена с партийното лого и се иска оставка на правителството. Прави се опит за щурм на сградата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), а след като полицията прибягва до лютив спрей, за да спре това никак не мирно погазване на реда, се стига и до реване. Ама то сигурно е от спрея.

Така става, когато политическа партия се опита да обязди протест в България. А то едва ли има протест през последното десетилетие, на който поне една политическа сила - дясна, лява, неосъзната - да не се е пробвала да се "качи" и да извлече дивиденти.

Партиите у нас обаче, без значение на размера и наклона им, трябва да се научат, че да се пъхат навсякъде невинаги работи в полза на интересите им.

Да заемеш сходна позиция с недоволни протестиращи е едно. Да се опиташ да обяздиш протеста им и да го обърнеш на кръчмарско меле - съвсем друго. Да, може и да влезеш в новините, може и да чуят, че съществуваш. Но позитивен ли ще е откликът на тези действия?

Да се върнем на примерите - от инициативния комитет "Спаси Перник", който организира протеста в събота, се разграничиха от събитието в понеделник и действията на партийните симпатизанти пред МРРБ.

Същото направиха и от Българската асоциация на заведенията (БАЗ), след като по време на техния протест в сряда срещу Наредба Н-18, касаеща касовите апарати, се появиха представители на същата партия. Нещо повече, разкъсаха полицейския кордон и опитаха да влязат в парламента. Все им се иска някъде да влязат, ама не се прави така.

От други "атакуващи" формации пример не трябва да се взима, защото това води само до кратък миг на слава, а накрая се озоваваш в трета глуха. Или в Столичния общински съвет.

И докато в сряда бизнесът настояваше да получи от правителството решения на проблемите си - промяна в наредбата и по-ниско ДДС, партийните функционери си знаеха едно: "Оставка!", та "Оставка!". Това са ги инструктирали, това повтарят.

За капак се мернаха и опозиционни депутати, че и Мая Манолова, може би забравила, че вече не е омбудсман.

Няма проблем в това партии да подкрепят протестните искания на даден бранш или на конкретна група от обществото. Не е нужно обаче това да става с публични прояви на крак сред протестиращите, защото тогава вече удря на евтин PR.

Напълно недопустимо пък е да се опитваш да политизираш протеста, да прибягваш до насилие и да гониш собствени си цели, които очевидно не можеш да реализираш по друг път. Така на самия протест се лепва петно и първоначалните искания се обезценяват в очите на обществото. А може би точно това е целта.

Друга възможна цел - да се поразсее вниманието от показни акции, валутни бордове и пр. Това поне изглежда постижимо, за разлика от уж тъй желаната оставка.

Ясно е, че да използваш чужд протест като виагра, че да се натопорчиш пред Министерски съвет, не е трудно. Да влезеш в парламента обаче - не насила, а на избори, предсрочни или не - не става така лесно.

"Става" го разбирайте в който смисъл пожелаете.

Може би при партиите с големи амбиции трябва да има някакъв прогрес - първо да се спечелят едни кметски избори например, после да се правят опити за нещо повече. Дет' се вика, роди се, пък после се възраждай.

Станете почитател на Класа