На руския пазар не е нужно да се рекламира нещо, което и без това носим в гените си. Българският бизнес трябва само да се запознае с възможностите за работа в Русия и да има информация за пазарните ниши. Това заяви в интервю за БГНЕС Владимир Падалко, вицепрезидент на Търговско-промишлената палата на Руската Федерация. Агенция

БГНЕС публикува пълния текст на интервюто: БГНЕС: Г-н Падалко, България и Русия са черноморски държави и са обречени на сътрудничество. Какво може да се направи за подобряването на това сътрудничество?

Владимир Падалко: В хода на Българо-руския инвестиционен форум на 18 и 19 октомври в София, който е среща на бизнеса от двете страни, прозвуча едно число: през 2013 г., според българската статистика, нашият стокообмен е бил 7 милиарда долара.

Доколкото знаем, целият стокообмен на България с всички страни възлиза на около 40 милиарда долара. 7 милиарда на този фон е едно добро число, ако гледаме в процентно отношение. Към днешна дата Русия се намира на 3-4 място сред търговските партньори на България. Нашият потенциал е огромен.

Дори и с оглед на контрасанкциите, въведени от Русия спрямо някои стоки, имаме големи възможности за съвместна работа. Това, което трябва да се направи, е единствено да се подкрепи желанието на бизнеса с правителствени гаранции, че властите няма да му обърнат гръб. В момента се решава въпросът за пускането в експлоатация на съвместен завод за сглобяване на трактори в България, намиращ се на около 50 км от София. Това е голямо предприятие. И руската, и българската страна в някаква степен рискуват, защото ще вложат пари.

Руснаците ще доставят комплектните части, ще ги сертифицират според българското законодателство, а с излизането на европейския пазар ще са необходими още повече пари. Независимо от всичко, което се говори, че тракторите са примитивни машини, това днес не е така – става дума за високотехнологичен продукт. Към съвременния трактор трябва да се отнасяме като към космически кораб.

Друга руска компания води преговори за производство на трисалови ремаркета, които могат да издържат всякакво натоварване. Компаниите, които искат да произвеждат, се нуждаят от подкрепа. Те се нуждаят на първо място от това държавата да не променя правилата на играта. На второ, държавата да дава възможност и да осигурява дори и минимален пазар за продажба на съответната продукция.

Държавата трябва да има някаква отговорност за пазара, където ще се продава съответната продукция. На трето място е финансирането. Но финансиране, което да не е обременително за бизнеса. Не може държавата да разполага с пари и да кредитира бизнеса при високи лихви. Това не е правилно. По тази причина бихме желали достъпът до кредити да бъде разумен, за да може и бизнесът да знае как да връща тези заеми. Ако тези три неща се осъществят, тогава ще има резултати.

БГНЕС: И българският, и руският бизнес се нуждае от финансова подкрепа – например, евтини кредити. Как стои този въпрос?

Владимир Падалко: Бих разширил въпроса. Не искам да кажа, че ние нямаме пари. Да допуснем, че съм предприемач.

В Русия в момента имаме 6 милиона юридически лица, т.е. 6 милиона предприемачи. С внос-износ се занимават много малък брой – 12 000 устойчиви, добри и сериозни, които работят всеки ден. Когато общуваш с тях, те заявяват: имаме пари. Те се нуждаят от това оборотът на парите им да е бърз. Когато потърсят услугите на дадена банка, тя да ги кредитира при нормални лихви – 4-6%, но не да им искат пълен депозит за обслужването на сделката. Когато се нуждаеш от 100 000 долара, да не ти казват първо внеси 100 000, а след това ще ти ги отпуснем. Трябва да се разруши стената между банките и бизнеса.

Бизнесът е създал банковата система, тъй като тя е инструмент, който да ни обслужва. Банките трябва да се радват, че бизнесът съществува и отива при тях. Нашите пари са вложени там и задачата на банките е добре да ги управляват и да ни ги върнат с лихвите. А сега се получава обратното, ние отиваме с парите си в банките и им се кланяме.

БГНЕС: Отбелязахте огромния потенциал на нашите отношения. Българският бизнес винаги е гледал на Русия като много перспективен пазар. Какво може да се направи, за да се облекчи достъпът на нашите стоки до вашия пазар?

Владимир Падалко: На руския пазар българските стоки не се нуждаят от допълнителна реклама. У нас не трябва да се рекламира това, което и без това носим в гените си. Това, което трябва да се направи, е бизнесът по по-подходящ начин да бъде запознат с възможностите за работа в Русия, да получи елементарна информация за съществуващите пазарни ниши. Разполагаме с достатъчно голям брой инструменти, с помощта на които може да се излезе на руския пазар, включително и Българо-руската търговско-промишлена палата.

Имаме много инструменти, а предприемачите не знаят как да се възползват от тях. Много често те задават въпроса: какво им дава търговско-промишлената палата /ТПП/. Ако не знаете какво е търговско-промишлена палата, тогава вие няма как да правите бизнес в Русия, дори не можете да продадете най-елементарните стоки у нас. Защото сертификат за произход на дадената стока трябва да вземете от ТПП.

Първичната информация, в кой град и в кой търговски център ще бъдете приет, също трябва да вземете от ТПП. Къде можете да отидете да вземете евтин кредит – ТПП ще ви каже. В крайна сметка, когато с вас се случи беда и имате право на едно телефонно позвъняване, вие като предприемач можете да се обърнете именно към ТПП.

Тя ще ви изпрати квалифициран юрист и ще ви каже какво да направите, за да излезете от ситуацията. Членството ви в нея струва само 100 евро годишно, но получавате надеждна защита на правата си. Можем да помогнем и при преодоляването на визовите проблеми. Ако сте бизнесмен и искате да правите бизнес у нас, издават ви виза за 1 година. Това обаче е малко като време, 1 година преминава като един ден.

Ако замина на работа в чужбина, ще ми е необходима виза поне за 3 години. И тук отново може да ви помогне Българо-руската търговско-промишлена палата, която ще реши всичките ви въпроси. В момента стоките, които България традиционно произвежда, имат достъп до руския пазар. Само трябва да ги знаеш, трябва да работиш в този сектор и задължително да се опираш на партньорите в Русия.

Ако някой ви каже, че ще дойде сам в Русия и ще работи там, това не е истина. Също както и руснак не може да дойде в България и да работи сам тук, защото е достатъчно успял или богат. Без стратегически партньор бизнесът няма да се получи. Първото условие е да разполагаш с информация. Второто – със стратегически партньор. Третото – е иновацията. Не трябва да стъпваш на пазара на друга страна, ако нямаш продукт, в който да има нещо специфично.

БГНЕС: През последните години сме свидетели на големи промени в световен мащаб, ние трябва да търсим нови и перспективни пазарни ниши. Според вас, кои са новите възможности за работа?

Владимир Падалко: С голямо уважение се отнасям към Евросъюза. Обединението, отсъствието на граници, свободното движение на хора и стоки е велико постижение, то трябва да бъде запазено. В момента в Русия правим нещо подобно. На първия етап 5 страни, сред които Русия, Беларус, Казахстан, Армения и Киргизстан, създаваме Евразийския икономически съюз.

От следващата година ние ще имаме единен митнически кодекс. Това ще облекчи живота на хората и бизнеса. Процесите на интеграция текат, но те не могат да са бързи. Може би ние няма да ги видим завършили, но нашите деца и внуци със сигурност ще съберат плодовете им.

Един от въпросите, който вълнува европейските предприемачи, е как могат да правят бизнес в Евразийския икономически съюз. Ако вие правите бизнес в една от посочените по-горе страни, вие автоматично ще имате достъп до пазара на всичките пет държави-членки. Вече няма да се нуждаете от допълнителни сертификати и друга бумащина. Например, имате партньор в Беларус, който купува от вас консервирани плодове. Сега той вече ще има възможност да изнася продукцията ви във всичките пет страни.

Той няма нужда да изразходва каквито и да било други допълнителни ресурси. Новият митнически кодекс, който влиза в сила от следващата година, облекчава живота, увеличава скоростта на движение на стоките, дава допълнителни гаранции и ни защитава. Той е от полза за развитието.