След скъпите F-16 МО купува рискови за пилотите учебни самолети Драстично увеличение на разходите за военната ни авиация

След скъпите F-16 МО купува рискови за пилотите учебни самолети Драстично увеличение на разходите за военната ни авиация
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    10.10.2019
  • Share:

доц. Николай Цонков Модернизацията на Сухопътните войски и ВМС все още не е започнала, а за 18 месеца са изхарчени колосалните 2,4 млрд. лева само за ВВС, включително за 4 леки витлови учебни самолета, известни с високата степен на аварийност, ненадеждност и откази

 

 

 

В периода от началото на 2018 до м. септември 2019 г. разходите за модернизация, ремонт и поддръжка на авиационна техника в българските военновъздушни сили (ВВС) се увеличават драстично. За цитирания период Министерството на отбраната провежда процедури и подписва договори за  закупуване на нов боен самолет (1,256 млрд. долара или 2,188 млрд. лв.), осигуряване на летателната годност на изтребители МиГ-29 (81 294 416 млн. лева без ДДС), ремонти на самолети Су-25 (82 млн. лева без ДДС), възстановяване и осигуряване на летателната годност на вертолети Ми-17 и Ми-24 (31 083 333 млн. лева без ДДС), интегрирана логистична поддръжка на вертолети „Пантер“ (9 188 000 лева без ДДС).

 

.

 

В допълнение с решение № 93 от 9 септември 2019 г. на министъра на отбраната е открита процедура за поръчка с наименование „Сключване на рамково споразумение за срок от 48 месеца за доставка на леки витлови учебно-тренировъчни самолети и съпътстващите ги доставки и услуги“. С тази поръчка се цели за военно-въздушните сили да бъдат закупени четири леки витлови учебно-тренировъчни самолета за първоначално обучение. Стойността на поръчката е 2,5 млн. лева.

Придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение е в явно противоречие с Национална програма „България в НАТО и в Европейската отбрана – 2020“ (приета с Решение № 690 на Министерския съвет от 3.10. 2014 г.), „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020“ (приета с Решение на Народното събрание от 25.11.2015 г.),  Инвестиционен план-програма на Министерството на отбраната до 2020 г. (21.04.2011 г.), План за развитие на въоръжените сили на Република България“, приет с постановление на Министерски съвет № 333 от 29.12.2010 г., Бяла книга за

отбраната и Въоръжените сили на Република България (2010 г.) и др. Изброените документи важат поне до края на следващата 2020 г., а при положение, че нови планове за развитие, инвестиционни програми и отбранителни стратегии не са налични, цитираните тук очевидно ще важат и след 2020 г. до приемането на съответните нови.

Справката показва, че проектите за модернизация, залегнали във всички документи по-горе са: придобиване нов боен самолет, модернизация на фрегати клас Е-71, изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади, придобиване на нови 3D радари и придобиване на модулен патрулен кораб. Следователно придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение от ВВС не е изведено като приоритет или проект за модернизация и е в разрез с ангажиментите, поети от България, както пред НАТО, така и пред ЕС по линия на Европейската отбрана. Тук ще припомним, че през 2015 г. националната

програма „България в НАТО и в Европейската отбрана – 2020“ е отменена и заменена с „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020“. Виждаме, че придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение от ВВС не е заявено нито през 2014 г. в основополагащия документ, нито през 2015 г. в заменящия го документ.

От направения преглед на документите установяваме, че придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение от ВВС изобщо не е заявено в Инвестиционния план-програма на Министерството на отбраната до 2020 г., нещо повече – то не фигурира не само в списъка на приоритетните проекти, но дори и в разширения списък на т.нар. „други проекти“, които ще бъдат реализирани при наличие на финансов ресурс. Оказва се, че увеличаването на броя на учебните самолети чрез придобиването на 4 нови леки витлови самолета за първоначално обучение от ВВС не е заявено и в Плана за развитие на въоръжените сили на Република България. Подобно на Национална програма „България в НАТО и в Европейската отбрана – 2020“ и в Бялата книга по отношение на военновъздушните

сили (ВВС) се акцентира върху силите и средствата за разузнаване и наблюдение, а придобиване на леки витлови самолети за първоначално обучение не се предвижда. В нито един от петте документа първоначалното обучение на пилоти за ВВС чрез придобиване на леки витлови самолети не е дефинирано като необходимост, приоритет или като предстоящо изграждане на нова способност.

Освен, че е в противоречие с редица стратегически  документи на национално ниво придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение е в разрез със съществуващите модерни решения в най-големите държави от ЕС и НАТО и не е целесъобразно от финансова гледна точка. Във водещите страни от Алианса са възприети най-съвременни и ефективни решения в тази област. Най-широко разпространеният, изпитан и работещ подход е първоначалната селекция и обучение на бъдещите летци за ВВС да се извършват в защитена среда на симулатори (тренажори). Например за първоначално обучение германските ВВС (Луфтвафе), които са едни от най-модерните в Европа и НАТО използват

симулатори. В значително по-ограничен мащаб в някои държави от НАТО е застъпено и първоначалното обучение с витлови учебно тренировъчни самолети, но с тази дейност се занимават предимно частни компании на аутсорсинг, а не държавни ведомства. Първоначалното летателно обучение (Initial Flight Training) за ВВС на САЩ (USAF) например се извършва от фирма „Дос авиейшън“ в нейния център в гр. Пуебло, щата Колорадо. От 2006 г. до днес тя е обучила над 17 хил. души.

Придобиването на леки витлови самолети за първоначално обучение от ВВС не отговаря на съвременните високи критерии и стандарти за безопасност в областта на отбраната и въоръжените сили. Тук ще припомним една опасна тенденция: в периода 2018 – 2019 г. нараства броят на катастрофите с малки самолети на територията на България, включително и една в Северна Македония (общо шест). В световен план катастрофите с малки самолети за първоначално обучение също се увеличават. Статистика за катастрофите със самолет Zlin 242 L, произвеждан от

чешката фирма Zlin Aircraft и предложен на българските ВВС (източник – www. aviation-safety.net): 5 катастрофи със самолет Zlin 242 L във ВВС на Перу (8 юни 2000 г., 9 април 2003 г., 11 март 2011 г., 10 февруари 2012 г. и 24 май 2019 г.); 2 катастрофи със самолет Zlin 242 L във ВВС на Мексико (24 юни 2008 г. и 5 декември 2012 г.); 2 катастрофи със самолет Zlin 242 L в Авиоклуб Хонг Конг (26 февруари 2016 г. и 24 юни 2018 г.); още 4 катастрофи със самолет Zlin 242 L или по една във ВВС на Македония (7 април 1999 г.), ВВС на Йемен (27 април 2004 г.), Академия „Индира Ганди“ (11 октомври 2011 г.) и Школата за летателно  обучение Peryton в Загреб, Хърватска (1 септември 2013 г.).

В актуален въпрос от народния представител Атанас Мерджанов към министъра на отбраната Аню Ангелов през 2013 г. относно закупуване на леки спортно акробатични самолети „Злин“ за българските ВВС се посочва: „Самолетите „Злин” нямат никаква бойна стойност. На практика те са предназначени за спортно-

туристически цели, аероклубове, въздушна акробатика и първоначално обучение на пилоти. Тези самолети са известни и с високата степен на аварийност, ненадеждност и откази, което се отбелязва от всички специализирани издания и справочници, експерти и организации в областта на въздушния транспорт“. В актуален въпрос от народния представител Петър Витанов към министъра на отбраната Красимир Каракачанов през 2018 г. относно обявена обществена поръчка за 4 броя витлови леки самолети се отбелязва: „В електронните медии вече се появиха публикации, че съществува корупционен риск, защото техническата спецификация за процедурата е манипулирана в полза на един определен самолет, който е известен с високата си степен на аварийност, ненадеждност и откази“.

Въпреки силния натиск на различни лобита, свързани с производители на подобни самолети нито един от осемте министри на отбраната в периода 2008 – 2017 г. не даде ход на процедурата поради съвкупност от достатъчно уважителни причини: изключително малък брой на обучаемите в досегашния факултет „Авиационен“ при НВУ „Васил Левски“ на годишна база, наличие на предостатъчно летателна техника за обучение във ВВС, съмнения за манипулиране на техническата спецификация в полза на определен производител, корупционен риск, рязко повишаване на броя на инцидентите и катастрофите с подобни малки учебни самолети през последните години (включително и в България), липса на подобна практика в някои от водещите държави от ЕС и НАТО, които използват симулатори (тренажори) за първоначално обучение, а не малки самолети и др. Логично е да си зададем въпроса целесъобразно ли е от икономическа гледна точка да се закупуват тези самолети след като проектът за придобиването им бе отхвърлен от осем министри на отбраната до 2017 г., а обществената поръчка бе обжалвана пред КЗК през 2018 г.?

Сумарно за модернизация, ремонт и поддръжка на авиационна техника в българските ВВС за период от по-малко от 18 месеца са похарчени над 2 394 065 749 млрд. лева без ДДС, митнически такси и сборове при положение, че модернизацията на СВ и ВМС все още не е започнала, а проектите за придобиване на многоцелеви патрулни кораби и бойни машини за пехотата постоянно търпят забавяне. Питаме какви са причините за това преференциално отношение към ВВС и асиметрично финансиране на въоръжените сили?

Read 186 times

Станете почитател на Класа