Това е крахът на идеята за Европейската общност. Какво направи Европейската общност за тази криза, пита той

В селата няма COVID-19,това е градска болест. Така е било и с холерата, казва в предаването "Ничия земя" по Нова телевизия историкът проф. Андрей Пантев. Той разсъждава за епидемиите в човешкия свят - от времето, когато са приемани за бич божии, до момента, в който светът инвестира милиарди.

Глобализацията няма само позитивни и прекрасни черти, обръща внимание професорът. "Това е жестоката същност на капитализма, защото капитализмът не е само хуманен, той не е и либерален. Това е крахът на идеята за Европейската общност. Какво направи Европейската общност за тази криза", продължава Пантев.

Запитан случва ли нещо необичайно, Пантев казва - едва ли. "Има една теория, че благодарение на чумата се е развил модерният свят и новите хора. Защото половината аристокрация умряла, а другата половина - обедняла. Няма да стане кой знае какво - ще остане само благородството и омерзението - спекулантите и рицарите. Това ще остане като един леко лош, но поучителен случай."

"Чумата в Европа до 1720 се е случвала на 20 години. Това се е приемало като божие наказание. Винаги е имало суеверни, но и реалистични обяснения за причините - плъхове, лоша хигиена, пренаселение", добавя той.

И изтъква, че в последните десет хиляди години човечеството е напреднало технологично, но не се е изменило много. "Гледаме в небето и казваме: "Господи, не ни давй това, което се случва с другите!"

"Но, ако не бяха тези медийни средства, едва ли щеше да има толкова голяма паника", убеден е историкът.

Запитан дали вирусът не е изкочил от някоя лаборатория, Андрей Пантев казва с усмивка, че не е изключено.

"Ако имаше уроци на историята, нямаше да има войни, бедност и бандитизъм. Тъжно е, че някой хора несправедливо ги връхлетяват изпитания, които не заслужават", посочва още той.

"Мисля, че ще се справим. Ще се отървем с нещо по-малко от другите. Колективното поведение на българите отначало беше лекомислено, сега е паникьорско, а трябва да е някъде по средата. Но такива са нашите амплитуди - политически, дори културни. Вижте какво беше отношението ни към бежанците. При нас има едно взаимно, а после пренебрежително отношение. Ние сме раболепни към силните. Гледам тези патриотични предавания - как всички, с които сме воювали, са били лоши, а ние - благородни. Но уви, на нас държавата ни е длъжна, а не ние на нея", посочва проф. Андрей Пантев.