Споровете за това как е възникнал животът са по-остри от всякога

Споровете за това как е възникнал животът са по-остри от всякога
  • Written by:  Ивайло Красимиров
  • Date:  
    09.08.2017
  • Share:

От зората на човешката цивилизация един въпрос не дава спокойствие на хората. Как е възникнал животът? Как жив организъм се е появил от нищото? И днес този въпрос е във фокуса на търсенията и изследванията на биолози, физици, астрофизици, философи…

 

Според най-разпространените теории, животът може да е пренесен на нашата планета с паднал метеорит, може да е възникнал от случайно смесване на химически елементи. Чарлз Дарвин твърди, че животът е възникнал от една първична форма, от която са се развили всички видове. Според неговият труд „Произход на видовете“, написан през 1859 г., животът е възникнал от химически елементи и енергийни източници съединили се спонтанно в този „първичен бульон“.

 

През 2013 г. биофизикът от Масачузетския технологичен институт, Джереми Ингланд предложи нова теория, в която тази спонтанност или ако искате късмет, залегнали в теорията на Дарвин, са заместени с термодинамиката. Той извлича математическа формула с която обяснява как атомите движени от външна енергия, подобна на тази намираща се в „първичния бульон“ на Дарвин, и топлината, такава каквато е в атмосферата на Земята, постепенно се преструктурират и започват да освобождават и разпръскват повече енергия.

 

Според Ингланд, при подходящи условия, материята естествено получава качеството да улавя енергия от околната среда и да я разпръсква като топлина, асоциирана с живот базиран на закона за нарастващата ентропия, т.е. втория закон на термодинамиката, познат също като „стрелата на времето“.

 

Ако тази теория е вярна, случайността и късметът нямат общо с възникването на живота и той възниква според този закон. Ингланд тества  откритата от него формула чрез компютърен модел, като наскоро публикува две студии. В тях обяснява, че в компютърна симулация поставя 25 химически елемента които реагират по многобройни начини, след като енергията от околната среда предизвиква реакциите им, точно както ATP (Adenosine triphosphate) предоставя химическото гориво за клетъчния метаболизъм.

 

В някои от случаите системата достига до равновесно състояние, най-познатия резултат според втория закон на термодинамиката. В други случаи обаче, химическите реакции започват да натрупват много повече енергия от околната среда и постигат резултат който далеч не е равновесна система. Това така наречено от Ингланд  „рядко състояние на крайно термодинамично принуждаване“ е подобно на състоянието при което живите организми изгарят натрупаната химическа енергия.

 

Според него, атомите придобиват специфична форма и функция за да консумират оптимално химическата енергия, като тогава се превръщат в бактерии и именно термодинамиката диктува това естествено развитие  при не равновесните системи.

 

Теорията на Ингланд се приема от едни и отхвърля от други учени. Главното  възражение е в това, че тя не прави разлика между неща, структурирани по определен начин и такива, които приемаме за живи. Способността да се възприема, обработва и предава информация чрез процеса на възпроизводство не намира обяснение в теорията на Ингланд. При всички случаи обаче, неговата теория дава нови насоки за търсене на отговор на вечния въпрос – Как е възникнал животът?

 

 

Станете почитател на Класа