Лоялност на работното място

етък, 9.00 часа сутринта. Вече сте си свършили задачите за седмицата и очаквате с нетърпение уикенда. Бизнеса върви все по-добре напоследък. Докато отпивате първите глътки от кафето си и мислено решавате къде да отидете събота и неделя, влиза най-добрия ви служител. Иска да поговорите за няколко минути. След това с леко притеснение ви казва, че му е било приятно да работи в компанията, но се е открила нова възможност и иска да се възползва от нея. Честито! Току що загубихте най-добрия си служител, без дори да знаете, че той си търси нова работа.

Думата лоялен означава „почтен, привързан, предан”. Но, какво означава да си лоялен към определен работодател? В различни икономически системи и политически строеве това означава различни неща. При японската икономическа система и при голяма част от другите азиатски икономики, лоялността е въпрос на чест. При тях, целия трудов стаж на един човек преминава в една компания, която се грижи за него и семейството му. Почти всичките му роднини са в нея. Това да ви напомня нещо? Да, познахте! Около 45 години и при нас е било нещо подобно, което не може да не се е отразило малко или много лоялността на служителите и на пазара на труда като цяло.

Само че, сега е демокрация с леки наченки на пазарна икономика. Въпреки, че в някои компании у нас, все още държат много хора, докато не се пенсионират и назначават в нея всичките им роднини, нещата се промениха в голяма степен. Причината за това, освен всички други, е и рецесията в момента. Работниците и служителите вече не се чувстват толкова свързани с работните си места. Когато виждаш как се уволняват хора по необективни критерии, няма как и да е по друг начин.

В едно изследване, което четох наскоро се казваше, че около 80% от хората не търсят нова работа, но ако им изпадне такава възможност, биха си я сменили без да се замислят. Дали това ще се окаже по-добро за тях, е друга тема и трябва всеки сам да прецени ситуацията от всички възможни страни, но фактите са си факти.

Каквото и да си говорим, много малко компании в света (още по-малко у нас) имат някаква кауза и хората са лоялни към тях. Като пример мога да дам Apple и Google. Но, и при тях преобладават материалните стимули като тенис корт, плувен басейн и няколко безплатни ресторанта, отколкото отдаденост на някаква кауза.

Хората са така устроени, че да гледат първо своите лични интереси и чак тогава да защитават интересите на някаква по-голяма група от хора. Другия момент е, че лоялност съществува най-вече към личности, а не към някакви изкуствено създадени организации като компаниите. И ако приложим тези разсъждения към работното място ще стигнем до следните изводи:

- За да купят вашата лоялност, работодателите могат да ви предложат някакви материални стимули като по-висока заплата, бонуси, карта за фитнес и други. Проблемът е, че такава лоялност е много нестабилна. Ако друг работодател предложи малко по-висока заплата или някаква допълнителна екстра, този служител ще напусне сегашната си компания без да се замисли.

- За лоялността на служителите важна роля играят и доста други материални и нематериални фактори. Към материалните можем да причислим локация на местоработата, колко ново и модерно е обзавеждането и техниката, дали има заведение за хранене в сградата и др. Нематериалните са имиджа на този работодател, което включва много елементи в себе си, като дали е престижно да работиш за него, има ли ясни вътрешни правила при различни ситуации, може ли да растеж в кариерата и др.

- Лоялен в истинския смисъл на думата (почтен, привързан, предан) може да бъде някой само към определена личност (а не организация). В офиса, това обикновено е прекия ви ръководител. В идеалния случай той ви е наел, той ви е помогнал да навлезете в началото, допитвате се до него, когато имате проблем и др., т.е. вие сте лоялни по някакъв начин към него и това може да е единственото нещо, което ще ви задържи в тази фирма. Може също да сте лоялни към вашите колеги. Разбирате се чудесно, помагали са в трудни моменти, станали сте почти приятели. Рядко се случва, но не е невъзможно.

И докато на първите две предпоставки работодателя може да повлияе сравнително лесно, то при третия елемент нещата са по-трудни и трябва да се изграждат такива преки ръководители и колеги с години, дори десетилетия, но накрая всичко това ще доведе до по-лоялни служители и по-малко търсещи „нови възможности”.

Това беше добър финал на статията, но ще добавя още един параграф. За мен, лоялността се крие във въпроса „Работиш ли за твоя работодател по същия начин и със същия хъс, както би работил за себе си?”. Ако това е така, значи ти си си намерил своето място. Ако отговорът е „Не“ – потърси си друго място. Другия вариант е да си лоялен на себе си и на своите принципи, независимо къде работиш, т.е. ти да се превърнеш в един вид търговска марка, като непрекъснато добавяш стойност (умения, знания, разпознаваемост в определени среди) към нея.

battony.com

Read 1514 times

Станете почитател на Класа