За близнаците и хората

Да ви кажа, една разходка с близнаци винаги излиза извън нормалното моткане по парка и кафетата. И всичко това заради лудостта, която обхваща хората като видят бебета близнаци. Всяка майка е горда, когато хората забелязват детето й и му се радват, но понякога нещата излизат извън контрол. И ако не си сложиш капаците навреме, може сериозно да запалиш фитила и нервичките ти да се вдигнат до страшно високо и преливащо ниво. Какво имам предвид? Ето това:

1. Непознатите хора. Вървя си аз по пътя и насреща ми две жени, които се насочват към количката с думите: “Я, сега да видим две слънца!”. Аз започвам трескаво да мисля, аджеба, от къде ги познавам и се сещам….НЕ ГИ ПОЗНАВАМ!!! Опитвам се да ги заобиколя и да се направя, че нищо не съм чула, но те ми препречват пътя на количката и ме спират. И се започва едно лигавене и говорене на бебетата, разпитаха ме как се казват, колко са големи, колко тежат…Абсолютно непознатииии!!!!

Другият случай: в парка сме, храним близнаците и към нас се приближава момиченце на около 7-8 години, което буквално се напъхва в количката и започва да пипа Борис и Лора по лицата, по главичките, по ръцете, посегна да ми вземе и шишето от ръцете. През това време се опиваме да й обясним, че така не се прави на чужди бебета, не се целуват, не се пипат и ги хранят само родителите им. Но, тя е като глуха, абсолютно нищо не вдява и продължава с набезите. На съседна пейка стои баба й, която едва диша от мързел. Реакцията й беше само едно подвикване: “Герганааааа, не пречи на хората!” На въпросната Гергана така й пукна от тая забележка, че очите си не извъртя към баба си. Накрая станахме и си тръгнахме. Ако бяхме останали, щеше да играе Макаренко. (Между другото, на тоя Макаренко не знам защо му е излязло такова име. Човекът е бил педадог и психолог, който се е занимавал с проблемни деца, най-вече бездомни, малолетни престъпници и ги е възпитавал с точни правила и труд.)

2. Въпроси. Всички, които ни срещнат ми задават един куп въпроси, като започнем с най-любимия – с какво ги храниш. Ми, с кебапчета, с какво друго! :) Следва въпрос дали са послушни, дали се събуждат през нощта… Не знам какво очакват хората от едни петмесечни бебета. Какво значи да са послушни? Може би да изпълняват команди, да мълчат, за да спя аз, да не плачат, да ядат под час… Де да знам, ако някой знае, моля да ми пише, че да не вземат да ми изостанат децата. :) Следва констатацията: “Добре, че имаш баби да ти помагат”. Като че ли аз съм пълна малоумница и не мога да си гледам бебетата. Едната баба (майка ми) работи, а другата не ще да знае, че има внуци. Справям се съвсем добре и сама. Като чуят това, всичко завършва с моето ожалване: “Олееее, горката, сигурно ти е много трудно и нищо не успяваш да свършиш!” :) Ето, казвам си без бой, успявам да си нахраня децата, да ги държа с чисти и сухи памперси, наспани, изкъпани, да си играя с тях, да им говоря, да ги разходя. Обръщам внимание на мъжа си и на себе си, на къщата не толкова. Успявам да пиша и тук. Като Шесторъкия Шива съм, ей!

3. Съветите и вайкането. Излизам от нас, а пред входа са насядали съседките бабички. След като съм разпитана подробно къде отивам следва съвет: “Ама, завий ги малко тези деца, че ще настинат!” Камък се пука навън от жега, аз да ги завивам…Следващия път като излизате да клюкарите пред блока, вие вземете да се позавиете, че да не изстинете! За босите крачета реакциите са същите – направо в потрес изпадат като видят близнаците без чорапки. “Олеееее, ама те боси децата!” Е, какви да са!? Лято е, естествено е да са боси.

4. Подмятанията зад гърба ми и коментарите. Вървя си с количката и чувам от подминаващата ме жена: “Божееее, две деца, ужас!”, или “Е, това е, с един куршум два заека!”. Най-интересни са ми реакциите на приятели: “Ама ти си много слаба!” :) )))

Та, да обобщим, аз трябва да се чувствам ужасно, че имам близнаци, да съм решила веднъж завинаги въпроса с възпроизводството и да изглеждам като слон. Ми, благодаря, ама ситуацията хич не е такава! Имаме близнаци и това е двойна радост за нас – двойна порция усмивки, двойна порция прегръдки от малки ръчички, двойно повече меки бузки за целуване, два чифта очички, които ни следят навсякъде, две медени гласчета, които сега започват да пеят и гукат, въобще, двойна порция красота и прекрасност (няма такава дума, ма не ми пука).

Нито един от нас не е казал, че не искаме повече деца. Да, тези са плод на ин витро процедура, но чудеса съществуват (я се сетете за непорочното зачатие :) ). Така че, нищо не се знае, може някой ден да се окажем с три деца. Тогава радостта ще е тройна.

И, да, слаба съм (не толкова, колкото бих искала). Все пак качих само 12 килограма за цялата бременност. Пък и явно ми е такъв генът. :)

Интересни са ми разходките…:)

Блогът на Танита.

Read 1279 times

Станете почитател на Класа