Да си спомним за Ерих Мария Ремарк

На 22 юни 1898 г. е роден Ерих Мария Ремарк – един от най-известните автори на антивоенни романи. Произхожда от работническо семейство от Оснабрюк. На 16 години прави първите си литературни опити. Пише стихотворения, есета, и започва да работи върху първия си роман. Осемнадесет годишен е мобилизиран и пратен по фронтовете на Първата световна война. Раняван е няколко пъти.

След края на войната желае да стане музикант, после – художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава дописва първия си роман – „Мансардата на бляновете“ (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник „Ехо континентал“ пътува из много страни – Италия, Швейцария, България, Турция.

За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава – „На Западния фронт нищо ново“ (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си Ана Мария. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български – с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна – обвиняват го в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „Обратният път“ (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.

През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк – на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му.

lira.bg

Read 1144 times

Станете почитател на Класа