На 22 юни 1898 г. е роден Ерих Мария Ремарк – един от най-известните автори на антивоенни романи. Произхожда от работническо семейство от Оснабрюк. На 16 години прави първите си литературни опити. Пише стихотворения, есета, и започва да работи върху първия си роман. Осемнадесет годишен е мобилизиран и пратен по фронтовете на Първата световна война. Раняван е няколко пъти.
След края на войната желае да стане музикант, после – художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава дописва първия си роман – „Мансардата на бляновете“ (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник „Ехо континентал“ пътува из много страни – Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава – „На Западния фронт нищо ново“ (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си Ана Мария. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български – с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна – обвиняват го в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „Обратният път“ (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк – на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му.
lira.bg
Най-четени статии:
-
Последните сателитни снимки показват, че Русия започва изграждането на защитни…
-
Украински военен заяви, че САЩ и ЕС се страхуват от…
-
Китай и Индия трябва да развиват стабилно и практическо сътрудничество,…
-
Американският президент Доналд Тръмп заяви, че Вашингтон ще изпрати системи…
-
Германия се смята за общество, в което индивидуалният успех зависи…
-
Какво всъщност прави американското разузнаване цели 20 години? Какви други…
-
Руската армия започна да нанася систематични удари по Западна Украйна.…
-
Украйна е загубила и последното селище в Луганска област, която…
-
Севернокорейският лидер Ким Чен Ун заяви по време на среща…
-
В момента Украйна активно изгражда отбранителни линии на значително разстояние…
от нета
-
Хороскоп от astrohoroscope.info Овен Началото на седмицата…
-
Носителката на титлата „Мисис България Вселена 2024“ Теа Нинова привлече…
-
Сред обширните руини на термите на Каракала в Рим стотици…
-
За парти балони, които могат да причинят рак, предупредиха от…
-
Една от най-очакваните светски церемонии тази година ще се състои…
-
Българските стари филми са истинска перла в нашето културно бижу.…
-
Eйса на Гришо попадна в Топ 50 на най-красивите латино…
-
Една странна история от Колумбия заинтригува света и предизвика разгорещени…
-
Най-малко двама души са убити при нападение в църква в…
-
Знаете ли каква е максималната допустима скорост по европейските пътища?…