Иконата на Възродителния процес Айнур

Айнур Явузкан, която стана един от символите на турското изселване в България, се срещна с журналиста, който улови момента, в който тя държеше куклата си на турска гара преди 30 години, след като беше принудена да напусне България, пише Daily Sabah. Това само една от снимките, които символизират тежкото положение на турците в България, които бяха принудени да заминат за Турция вследствие на потисничество, но тази с Айнур Явузкан се откроява сред тях. Шестгодишното момиче е заснето, седнало на куфар и решещо косата на куклата си на фона на влак и тази снимка представлява отражение на живота, който продължава за децата, докато възрастните страдат от травмата от прпомяната. Бехич Гюналан, който направи снимката, която украсяваше първите страници на вестници и списания в разкази за изселването на България през 1989 г., се срещна с момичето 30 години по-късно в Текирдаг, град, съседен на Одрин, където Явузкан за първи път пристигнала със семейството си. Вземайки със себе си само онова, което можеха да носят, турците трябвало да си тръгнат набързо, оставяйки след себе си спомени за своите къщи, гробовете на своите близки и понякога, близките си. Дестинацията им беше граничният пункт Капъкуле, разделящ България и Турция. Гюрсел и Айшегюл Кьосе бяха сред тях и ги придружаваха децата им, осемгодишният Айхан и шестгодишната Айнур.

 

 

Те се качили на влака до Турция и спрели да починат, когато пристигнаха на гарата в Одрин. Айнур, с уморена усмивка, едва ли знаела целта на това неочаквано пътуване и се занимавала повече с грижата за куклата си, отколкото за обкръжението си. Така тя без да знае позира за Бехич Гюналан, когато последният търсеше перфектен образ, който да отразява този съдбовен ден в живота на българските турски изгнаници. Гюналан намерил Анур и нейния брат Айхан 30 години по-късно и те най-накрая уговорили среща в Текирдаг. Това беше емоционален момент и за двете страни. Явузкан видяла снимките си, отпечатани по първите страници на вестници и списания години по-късно, но така и не разбрала кой е направил снимката.

 

 

"Почти се разплаках, когато отново видях снимката тук", каза тя при събранието с Гюналан. "Отново преживях онези дни. Беше тежка година за нас, но ние винаги оценяваме това, което страната ни направи за нас", каза нейният брат Айхан Кьосе. Бехич Гюналан също преживя тези моменти и разказва как е направил снимката. "Беше бъркотия там онзи ден. Хората бързаха и виждах страха от несигурността в техните лица. В крайна сметка те бяха мигранти.

 

 

В средата на всички тези притеснени хора видях момиче, което правише това, което дете би правило в такава ситуация. Тя сресваше косата на куклата си, опитвайки се да я направи красива. В този момент бях замръзнал. Направих снимката, но не помня дали натиснах бутона, защото плаках докато правих снимката ", казва Гюналан. Гюналан казва, че винаги се е чудил къде е това момиче. „Беше като онова момиче на корицата на National Geographic и трябваше да я намеря", казва той, визирайки Шарбат Гула, която украси корицата на издание на списанието от 1984 г. и донесе слава на своя фотограф Стив МакКъри. Сега Явузкан има деца и едно нещо, което я свързва с тази снимка, е куклата. „Грижих добре за нея и я дадох на племенницата си, когато пораснах", казва тя. Явузкан казва, че не си спомня много за дните, в които е дошла в Турция със семейството си и има малка представа, че нейната снимка сега е в изложба за драмата на българските турци. „За мен това беше изненада и съм благодарна на Бехич Гюналан за неговата снимка и се радвам, че го срещнах 30 години по-късно", казва тя.

Станете почитател на Класа