Нашироко се разпространява един мит – че Дмитрий Менделеев е въвел стандарта за 40-процентното алкохолно съдържание на водката (и други високоалкохолни напитки) и той е автора на формулата на руската водка. Всъщност това е измислица, която води началото си от това, че през 1865 година Дмитрий Менделеев публикува научен труд “За съединенията на спирта с вода”. Менделеев е химик, физик и т. н. енциклопедист, с разработки в много области, което е било характерно за епохата.
В дисертацията си Менделеев описва съотношението на вода и спирт в разтвор, смесен по тегло, и по обем, също и въздействието върху живите организми на водно-спиртов разтвор с концентрация 43%.
В научното си изследване “За съединенията на спирта с вода” Менделеев доказва, че най-голямо обемно свиване на разтвора се получава при 46% концентрация (по тегло) на алкохола. Т. е. при това съотношение обемът на разтвора е най-малък – при смесване на спирт с вода общият обем на разтвора е по-малък от сбора на обемите на двете течности, точно при това процентно съдържание.
И митът, който се ражда, е , че Менделеев разработва рецепта за приготвяне на водката “Московская особенная”. Тя е патентована през 1894 г. от руското правителство като руска национална водка. По-късно името й е леко променено на “Московская особая”, станала популярна с неизменния етикет в зелено, за разлика от „Столичная”, в червено.
Менделеев няма абсолютно нищо общо в създаването или подобряването на никаква марка водка, показват множество исторически проучвания през годините. Неговата работа по-късно може да е използвана от технолози при производството на водка, само че без той да е участвал. Въпреки това производители го описват едва ли не като свой патрон и го използват в рекламните си стратегии.
Правилото за 40 % съдържание на алкохол във водката всъщност е норматив, въведен от чиновниците в руската администрация. Заради улеснение в изчисленията и заради малко по-високите акцизни такси, чиновниците закръглили 38 градуса, които били приети по-рано като стандарт, на 40 градуса. Съотношението 40 % е официално въведено в закона за акцизите в царска Русия (“Устав о питейных сборах”), от 1886 година.
От около 1890 г. по цял свят е възприет стандарт за алкохолно съдържание на водката минимум 40%. В наши дни на етикетите се означава със съкращение ABV 40% (Alcohol By Volume – алкохол от обема).
Много производители правят варианти на марките си с различно алкохолно съдържание – 37,5%, 40%, 45%, 50% дори до 56%.
Има водка дори с 88% алкохол, но това е по-скоро екзотика, маркетинг трик, за да събуди любопитството на пияча. Има и високоалкохолни питиета с по 90-95% алкохол, също екзотични марки, които се използват главно за коктейли.
Европейският съюз въведе регулация и за водката да е минимум 37,5% алкохол. По света се срещат водки и с 35-36% алкохол, но в повечето страни това не се смята за водка, поради ниския си градус извън стандарта.
В САЩ нормативите са за минимум 40%. На някои водки там съдържанието на алкохол е означено допълнително и по старите американските мерки 80 U.S. proof.
