Напоследък в нашето общество хората все повече говорят за психологията на бедността. Това представлява система на мислене и нагласите на човек, които не му позволяват да стане по-богат или по-зле – понякога водят до загуба на и без това оскъдни финансови ресурси.
Според специалистите може дори да се говори за „вирус на бедността“. Те са категорични, че има точно четири неща, които издават, че даден човек страда от синдрома на бедността.
Заради това решихме да разгледаме четирите признака, които показват наличието на „вируса на бедността“. Излиза, че ако правим (или някой наш познат прави) тези неща, то те няма как да бъдат скрити.
Това са четирите знака, издаващи „вируса на бедността“:
Стабилност вместо перспектива
Стабилността сама по себе си рядко води до брилянтни висоти - в най-добрия случай ще ви остави на средно ниво на доходи, в най-лошия случай ще се превърне в стагнация.
Бедните по дух хора се страхуват да рискуват, не мислят за бързи успехи, примиряват се с всички условия, при които съществуват. Но знайте, че успелите хора не се страхуват от нищо ново, те са в постоянно търсене на най-доброто, тъй като ценят себе си и времето си.
Безкрайни оплаквания за живота
Намирането на оправдание за тежкото ви положение отвън е отличителен белег на психологията на бедността. Лош шеф, коварни приятели, безотговорни родители, меркантилна половинка - неуспешният човек през цялото време се поставя в позицията на жертва, предизвиквайки съжаление и съчувствие към себе си.
Психолозите наричат този вид мислене „реактивно“ – реагиране на околната среда. Богатите хора, според тях, имат мислене като „проект“ – тоест отдават предпочитание не на реакция, а на действие и въздействие.
Спестявания от всичко
Важно е да направим това уточнение – никой не обича да хвърля пари на вятъра за глупости, дори (и на първо място!) богати хора. Но разликата между бедните и богатите хора е, че подсъзнателно бедният човек пести от всичко, включително от силата и собственото си достойнство.
Богатите хора действат по различен начин: те адекватно и разумно оценяват ситуацията и избират икономиите, само ако те не засягат най-ценния човешки ресурс - времето.
Склад за стари и счупени неща
Навикът да складираме непотребни боклуци идва от нашите баби и дядовци, които са живели във времена на глад и недостиг. Когато е трябвало да стоят с часове на дълга опашка, за да купят гумени ботуши за детето си, със сигурност след това им е било трудно просто ей така да ги изхвърлят или да ги дадат на друг.
Пазили са всичко, което са постигнали с големи трудности и лишения, защото… може някой ден да потрябва (всички сме чували тази фраза от по-възрастните хора).
Сега обаче живеем в различно време: за да купите нещо, просто трябва да имате парите – дори не е необходимо да излизате от дама си – всичко може да бъде доставено от куриер. Много по-готино е да намерите това, което обичате, и да си позволите каквото искате, а не да кътате и пазите стари, непотребни, скъсани или счупени неща.
