Меркел ухажва Турция, но това няма да я спаси

Меркел ухажва Турция, но това няма да я спаси
  • Written by:  Марсел Фюрстенау
  • Date:  
    10.02.2016
  • Share:

Виждаме как Ангела Меркел активно ухажва Турция - една страна със сериозни дефицити по отношение на демократичните стандарти. Този ход подрива авторитета ѝ - и едва ли ще я спаси, коментира Марсел Фюрстенау.

 

 

Бежанската криза създава работа вече и на НАТО: Алиансът ще спира трафикантите по море между турския и гръцкия бряг. За това се договориха германската канцлерка Ангела Меркел и турският премиер Ахмет Давутоглу в понеделник в Анкара. За щастие военните министри от НАТО се събират още в сряда в Брюксел. На срещата си те ще могат да обсъдят и това най-ново хрумване.

 

Европа няма план

 

Оставяме настрана въпроса дали подобна задача влиза в компетенциите на НАТО. Но дори само мисълта за една такава операция показва ясно, че Европа няма общ план. И когато говорим за Европа, имаме предвид и Турция, защото още от 1999 година страната е официален кандидат за членство в ЕС. През последните години германската канцлерка Меркел не спираше да повтаря, че би се съгласила само на привилегировано, но не и пълноправно членство на Турция в ЕС. Дълго време именно Германия имаше нещо като монопол над тази тема. Но сега нещата постепенно се променят.


Ердоган определя цената

 

Цените, както в политически, така и във финансов план, определя вече до голяма степен самата Турция, която при управлението на Ердоган и без друго придоби ново самочувствие. Да напомним само за онези 3 милиарда евро, които бяха обещани на страната за двата милиона сирийски бежанци в Турция. От гледна точка на тяхното катастрофално положение, тези пари са повече от необходими. Но те имат и друго предназначение - да осигурят на изпокарания ЕС глътка въздух. Защото тези пари се дават с надеждата, че в Европа ще пристигат по-малко бежанци.

 

И понеже Германия изнася най-голямата тежест в бежанската криза, тя се ангажира да поеме и лъвския пай от тази сметка. Съмнително е обаче дали ще излязат политическите сметки на Меркел. Защото и след като беше засилена мисията "Фронтекс", която има за задача да охранява външните граници на ЕС, бежанците продължават да пристигат - по море и по тъй наречения "балкански маршрут". А че сега ЕС търси помощ от НАТО, означава само едно: признание, че Европа не може да се справи сама.

 

Анкара не е заслужила това покачване на акциите ѝ

 

На Меркел ѝ остава само едната гола надежда. И затова тя изпраща в Турция и екипи на германската служба за борба с бедствията и катастрофите THW. На място те ще помагат на бедстващите сирийци, бягащи от бомбите на Асад и на Путин. Но сегашната бежанска вълна от района на Алепо няма да е последната - натискът върху съседна Турция ще се засилва. А това означава, че турското правителство може и да поиска още подкрепа. Но всяка следваща финансова помощ, всяка следваща среща с Меркел би покачвала още повече политическите акции на Анкара. А тя просто не го заслужава.

 

Кандидатката за еврочленство Турция е все още на светлинни години от демократичните стандарти. Достатъчно е да споменем войнственото ѝ отношение към кюрдите или трагичната ситуация с медийната свобода. И въпреки всичко това Германия пипа с кадифени ръкавици и се въздържа от остри критики по адрес на Анкара. Показателно е, че преди две седмици се проведоха и първите правителствени консултации между двете страни.

 

Меркел печели само отсрочка

 

И докато Анкара се радва на новата си роля, положението на Меркел се влошава все повече. Ухажвайки страна като Турция, тя си подсигурява само глътка въздух. В дългосрочен план обаче това няма да ѝ помогне. Защото Германия е едва в началото на бежанската криза - ще продължат да пристигат стотици хиляди бежанци, които ще трябва да бъдат подслонени, нахранени, интегрирани. За тези хора Меркел може и да изглежда достойна за доверие. Но колкото и да е прагматичен, подходът ѝ към Турция не буди доверие. Защото е неискрен и двулик.

 

DW

Станете почитател на Класа