Въпреки че Съединените щати и Европейският съюз си сътрудничиха удивително добре при налагането на санкции срещу Иран и Русия по време на администрацията на Обама, отношенията помежду им не винаги са били толкова синхронизирани.
Случвало се е членките на ЕС да имат изгода от това да попречат на налагането на санкции от страна на САЩ и са давали отпор на усилията на Щатите да ги заставят да участват в налагането на такива рестрикции.
Вероятно отново ще се стигне до нагнетяване на напрежение между САЩ и ЕС, благодарение на неотдавнашното приемане на Закона за противодействие срещу противниците на Америка чрез санкции (CAATSA).
САЩ и ЕС са се изправяли пред подобна ситуация и преди
От средата на 80-те на 20 век до началото на 21 век политиките на САЩ за санкции често водят до трансатлантически конфликти. Държавите – членки на ЕС се обявяваха против санкциите на САЩ, наложени срещу държави като Иран и Куба, oт което се облагодетелстваха техните компании. И САЩ, и ЕС имаха притеснение по отношение програмата за ядрено оръжие на Иран и политиката на Куба относно правата на човека, но ЕС заложи на такива дипломатически решения, които да не окажат лошо влияние върху търговията.
Съединените щати се опитаха да използват вторични санкции (чиято цел бе да заставят чуждестранните фирми да спазват политиките на държавата чрез глоби и рестрикции), за да накарат европейските фирми да се подчинят на целите на американските политики. ЕС отвърна на удара, като подаде жалба към Световната търговска организация и прие статут, който забранява на компаниите от ЕС да спазват законодателството за налагане на санкции в САЩ.
ЕС стана малко по-отзивчив по време на администрацията на Обама, като съдейства за санкциите на САЩ, които трябваше да доведат Иран на масата на преговорите, като прекъснат връзката му с базираната в Белгия финансова мрежа SWIFT, както и покупката на големи количества от иранския петрол. Такова сътрудничество е драматична промяна в политиката на европейците, но значително увеличи натиска върху икономиката на Иран.
Редица европейски компании се разтревожиха от тежестта на иранските санкции. Членки на ЕС настояха за създаването на Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA) през 2015 г., чиято цел е да гарантира, че Иран няма да си набави ядрени оръжия, като в замяна получи облекчение на международните санкции.
Докато Съединените щати все още поддържат широк спектър от санкции срещу Иран (въпреки че драстично са намалили вторичните санкции), ЕС премахна много от ограниченията в началото на 2016 г., а европейските компании търсят възможности за бизнес с Иран.
В Европа има твърде малка подкрепа за възстановяването на твърдите санкции срещу Иран.
Америка се върна към едностранното налагане на санкции – благодарение на Конгреса, а не на Тръмп
Това обяснява защо ЕС не е доволен от CAATSA. Вместо да стигне до консенсус с ЕС относно политиките по налагане на санкции, които да бъдат приемливи както за ЕС, така и за САЩ, CAATSA даде възможност на изпълнителната власт да наложи вторични санкции срещу чуждестранните фирми. Видно е, че CAATSA не е продукт на администрацията на Тръмп, която само неохотно се съгласила с този закон. По-скоро той отразява желанията на Конгреса.
Не е изненада, че чуждите правителства се противопоставят на използването на ограниченията втори път, които се опитват да принудят фирмите им да спазват политиките на налагането на санкции от страна на САЩ, независимо от националните им политики.
Чуждестранните фирми ненавиждат вторичните санкции, които могат да ги поставят пред правна заплаха и да прекъснат възможностите за доходоносни търговски сделки. Употребата на продължаващи санкции срещу членки на ЕС е особено чувствителен въпрос, тъй като агресивното прилагане на подобни мерки от страна на Съединените щати срещу ЕС за малко не предизвика търговска война през 90-те години на 20 век.
Тези вторични санкции са особено деликатен въпрос, тъй като усилията за налагане на санкции срещу Иран увеличиха зависимостта на Европа от вноса на горива от Русия, която понастоящем е най-големият доставчик на суров петрол в ЕС.
Следователно ЕС е изправен пред значителни ограничения по отношение на това до каква степен може да си позволи да сътрудничи със САЩ при налагането на санкции спрямо Русия, особено що се отнася до енергийния сектор, поради факта, че е сътрудничил при налагането на санкции на Иран. Докато ЕС успя да намери допълнителни пазари за износа на стоки, които обичайно е предлагал на Русия, намирането на нови партньори в енергийния сектор е малко вероятно, като се има предвид вътрешната нестабилност в Либия и намаляването на производството на петрол от страна на Норвегия и Великобритания.
Жалбите на Европа вероятно ще станат по-шумни
Американските политици едва ли могат да се надяват на силно сътрудничество от страна на ЕС при налагането на санкциите спрямо Иран и Русия в близко бъдеще.
Вместо да убеди ЕС да се включи в усилията по налагането на санкции от страна на САЩ, CAATSA поставя европейските лидери в отбранителна позиция. Те самите се питат защо е необходимода сътрудничат – вместо да се противопоставят на политиките на САЩ за налагане на санкции.
Например Германия изказва ясно своите критики спрямо CAATSA. В Wall Street Journal бившият германски посланик в Съединените щати Волфганг Ишингер предупреди, че „трансатлантическият подход”, характеризиращ отношенията между САЩ и ЕС, се разпада. Представители на ЕС също изразиха безпокойство, като предположиха, че вторичните санкции биха могли да прекъснат ключови проекти като газопровода „Северен поток-2”, както и да навредят на бъдещото сътрудничество между ЕС и САЩ.
Малко вероятно е ЕС да сътрудничи, ако Съединените щати агресивно налагат спазването на вторичните санкции на CAATSA срещу фирмите от ЕС. Европейските политици ще бъдат принудени да се противопоставят остро на санкциите или да предприемат ответни мерки, за да защитят фирмите си, както и да запазят енергийната сигурност на страните – членки на ЕС.
Може да се окаже, че при едностранното налагане на санкции САЩ се самосаботират. Изследвания показват, че ако дори една страна нанесе удар върху санкциите, това може да затрудни тяхното прилагане от страна на САЩ. Много европейски държави биха могли да се противопоставят на САЩ.
Гърция, Италия, Испания и Португалия биха предпочели санкциите срещу Русия и Иран да бъдат облекчени или изцяло вдигнати. Германия има стратегически и икономически интереси, свързани със завършването на газопроводите „Северен поток” и е оплетена в енергийни сделки с руски компании.
Ако ЕС не изисква от членовете си да си сътрудничат за санкциите на САЩ срещу Русия, то европейските фирми ще побързат да използват търговските възможности и да подкопаят възможността санкциите да бъдат ефективни.
Периодът на тясно сътрудничество между САЩ и ЕС за налагане на санкции от времето на администрацията на Обама приключва. CAATSA може да влоши нарастващото нежелание на европейските държави да налагат санкции, които костват прекалено много средства, и да разпалват враждебността, която беляза трансатлантическите отношения през 90-те години на 20 век. Занапред американските политици не трябва да очакват голяма подкрепа от страна на Европа за нов санкционен режим срещу Иран, ако хвърлят на боклука ядрената сделка от 2015 г.
