Сърбия е най-стратегически важната страна на Балканите, но Вашингтон незаслужено я игнорира в продължена на повече от 20 години, пише Гордън Бардос за  The National Interest.

Според него, от това положение се възползват Русия и Китай, които действат по точно обратния начин — активно развиват своите отношение с Белград.

«Визитата на Путин в Белград повдига интересен въпрос, нима Китай и Русия успешно проникват в Сърбия, ползвайки се от безразличието на Вашингтон?», пише авторът в The National Interest.

Според автора, цифрите сами говорят за себе си. Последният американски лидер, който посети Белград, беше Джими Картър през 1980 година.

За разлика от него Путин от момента на идването си на власт вече четири пъти посещава Сърбия.
Нещо повече, той отдавна се среща със сръбския президент Александър Вучич — правил е това минимум 14 пъти.

Руснаците не са единствените, които постигат разположението на Белград в последните няколко години.

Председателят на Комунистическата партия на Китай Си Дзинпин беше на визита в Сърбия през 2014 година и планира нова през тази.

Общо лидерът на Китай е провел с Вучич пет двустранни преговори, отбелязва авторът на статията.

Според него, има няколко фактора, които обясняват различните подходи на световните държави към Сърбия.

Първо, голяма част от американската политика на Балканите — това е наследство от 1990-те.

Тогава САЩ, включително президентът Бил Клинтън и вицепрезидентът Ал Гор, решиха, че подкрепата на мюсюлманите в региона ще подобри позициите на Вашингтон в ислямския свят.

Но терористичните атаки на 11 септември 2001 година, които бяха организирани и финансирани в това число от босненски ислямисти, изявиха недостатъците на този наивен подход.

Нещо повече, допитванията до общественото мнение в арабския/мюсюлманския свят в продължение на много години показват високо ниво на недоверие към Америка, независимо от нейната намеса на Балканите.

Втора причина: защо представителите на Пекин и Москва зачестиха на Балканите — те разбират от география.

Основните наземни и крайбрежни транспортни коридори между Западна Европа и Източното Средиземноморие, а също между Балтийско и Егейско морета, преминават през Сърбия.

Китайците, разбира се, разбират това,  затова техните инвестиции в страната са към $10 млрд.

САЩ в последните повече от десет години се съсредоточиха върху други страни — Босна и Косово, които в географски план имат второстепенна важност, или Македония и Черна гора, за да постигнат присъединяването им към НАТО, твърди експертът.

 Трето, създава се усещането, че американският външнополитически елит не иска да разбере доколко силно се е променила международната ситуация за последните 20 години.

САЩ вече не са, както се изрязваше Мадлин Олбрайт, «незаменима нация», дори не е известно дали някога въобще са били такава.

В съвременния многополюсен свят малките страни могат да правят политически, икономически и стратегически избор.

«С други думи, природата и международната политика не търпят вакуум. И ако Вашингтон не иска да си сътрудничи с една или друга държава, други страни са готови да заемат мястото на партньори или инвеститори», пояснява Бардос.