Гласът на отчаяния

Гласът на отчаяния
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    25.05.2019
  • Share:

Не мога да гласувам. Ръце не ми останаха. Глава не ми остана. Вече не се интересувам от цветове, централи и идеологии. Последната битка е за справедливост. Не! Последната битка е за още един ден живот. Ако ви звучи мелодраматично попитайте болния от рак за липсващите лекарства. Попитайте пенсионерът, който втората половина от месеца яде сух хляб. За жената, която оставя децата си от глад. Боже, в Европа в 21 век. За 10-те лева обезщетение за смърт.

 

Как се гласува за всичко това, бе хора?

Не мога да забравя дебелоочието на червените съсели, които се правиха че проблемът „Кой“ не съществува в продължение на половин година. Половин София маршируваше като откачена и нищо. Спомням си само, че бяха докарали жандарми от други градове, че ако се наложи да бият - да нямат скрупули. Зимата на Жан Виденов. Зимата на Луканов. За тези ли да гласувам?

Апартаментите халал да са ви, но да бяхте направили и нещо за хората. От гласове нямаше да се отървете, ей богу. Сега се гоните с един процент. Това не е борба а агония. Дано поне го разбирате.

За сарайските схеми само едно. Поклон. Там безсмъртието е измислено и въведено. Не случайно доста профи политици се насукаха под това крило. Но като имаш зад гърба си константна маса, която може да избере и кон за депутат така е. Положението е безсмъртно по пропорционалната система.

Не мога да преглътна, че един син политик е на избираемо място в някаква лошо съшита коалиция и по незнайно съвпадение, негов племенник се очертава като свидетел срещу единствения софийски кмет непринадлежащ към никоя политическа партия.

Хора? Какво им стана на тази софийска община? Наистина не разбирам? Същите хора ли започнаха ремонтите в София преди десетина години? Сума ти неща се оправиха. Фандъкова – браво! Наистина стана по-хубаво, Витошка заприлича на главна улица. И така и така и така… И изведнъж – прааас! Тотална липса на мозък. Две павета не могат да се подравнят едно с друго. Схеми, схеми… Някакви комбо саркофази с кошчета за боклук за по хиляди левове. Надгробни плочи и дизайни все едно секретарката на шефа е творила на три уискита. Ако има някой разбирач, моля да обясни какво се случи?

Няма да гласувам, защото не искам никоя централа да взима полагащите ѝ се 13 и нещо лева партийна субсидия, които ще дойдат от моя глас. Не обичам централите.

Не искам да виждам едни и същи лица, които се въртят в политическата сфера

като топки за пинг-понг. Без етика, без морал и без възгледи. Сменящи позициите си със скоростта на електрон във вакуум.

Не може тартори от ромски произход да обикалят махалите със списъци и да пазаруват гласове за дребни левове и това да не може да се прекрати вече няколко десетилетия. Не може по време на избори един журналист с една камера да върши повече работа от МВР с #незнамсиколкоси милиона бюджет.

Не искам да чувам, че „Нищо по-добро от това не е измислено.“ Измислено е! Още древните гърци са го измислили преди две и кусур хиляди години. Трябва само да се направи справка.

Няма да гласувам защото не виждам надежда. Ние не се движим в тунел, а в артезиански кладенец. Изборът ни е сведен до това да избираш с кой точно куршум да те застрелят в главата. Все едно да избираш между инфаркт и инсулт. Мерси.

Нямам нито ръце нито глава. Единият ми глас остана. И с него казвам - Гласуването е престъпление. Продаването и купуването на гласове е просто бизнес.

Read 491 times

Станете почитател на Класа