Империя ли е Русия

Империя ли е Русия
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    26.05.2019
  • Share:

Обсъждайки онзи ден с един държавен служител „дългата държава на Путин”, чух като контрааргумент: „Да наричаме сегашната Русия империя е малко странно." И това е широко разпространена позиция. Въпреки че темата за самата империя е доста важна, защото тя се отнася до структурата на изграждащата се „дълга държава”.

Разбира се, има формална страна на въпроса. Русия, това е Руската федерация, номинално - национална държава с републиканска форма на управление. Тоест националната държава, etat-nation, както французите наричат такава държава, разрушила по време на Великата френска революция своята Френска империя. Създавайки на останките ѝ Френската република.

 

 

Гражданинът става субект на такава национална държава, властта е разделена на три клона - изпълнителна, законодателна и съдебна, а представителната демокрация е обявена за форма на политическа структура. Като цяло - всичкото, което не е империя и не е монархия.

Този френски опит за модернизиране на собствената държавна и политическа система постепенно се разпространява в цяла Европа. В един момент, а именно след руската либерална (по аналогия с Френската) революция от февруари 1917 г., той пристигна при нас. До края на ХХ век националната държава остава единствената възможна форма на управление.

Разпадащите се традиционни империи се разделят на фрагменти - нации. Те по-нататък се обединяват, първо в Лигата на Нациите, а след това, след окончателния демонтаж на всички империи, в Организацията на обединените нации. Нацията с нейния атомарен гражданин, система на власт с три разклонения и представителна демокрация. Тя остана единствената форма на държавата в епохата на модерна.

Повече няма етноси и народи - това вече не е правна, а следователно и не регулаторна категория. Само нации. Оттук - националните интереси, националната сигурност, националната отбрана, Националната баскетболна асоциация или там Хокейна лига например. И няма значение, че една нация е нация по еталон, а другата само по едното име. Сега всичко е нация.

Подчинявайки се на общата мания за създаване на нации на руините на империите, Руската федерация също се обявява за нация, повтаряща руските национални интереси, руската национална сигурност и руската нация. И тук започват някои понятийни недоразумения.

Нацията е строго политическа категория. Нейният състав - атомните граждани, са смесени в „котлето”. Основната и единствена категория, която обединява гражданите на страната в една нация, е гражданството, т.е. политическата общност. Туй то. Никаква друга идентичност на нацията, ако приемем строга научна дефиниция, не се прилага. Нито произход, нито кръв, нито органична общност.

Объркване в тази стройна френска концепция от Новото време внася Адолф Хитлер с неговите фантазии на тема кръв, смесвайки понятието етнос (В третия Райх незнайно защо го наричат раса) – кръв, произход от общи предци и понятието нация – политическа общност. Той смесва в това и термина „народ” – надетническа органична общност – на немски Das Volk, създавайки объркване в понятията.

Но нека се върнем от това изключително важно и необходимо концептуално индоктриниране към самата Русия. Колкото и да се нарича населението на РФ „нация”, колкото и да се твърди за създаването на общоруска гражданска политическа нация от „россияни”, а логиката на здравия разум подсказва, че не всичко е точно така. Дори интуицията – а тя крещи: а руският народ? А другите народи на Русия – татари, башкири, калмики, якути? Какво да говорим за традиционните етноси – чеченци, ингушети, балкарци, евенки, юкагири, буряти. Всичко това се смесва в котлето на държавата-нация, създавайки политически унифицирани, хомогенни „россияни”?

Ако стриктно спазваме предписаните европейски правила, тогава да. Ако следваме Франция, следваме пътя на Съединените щати, смесваме всичко в „топилния котел” на национална държава, преодолявайки „остарелите” етнически групи и народи чрез политическо обединение, тогава няма друг вариант. Само омесване, само политическа идентичност, само хардкор. Но ако се откажем от диктатурата на европейската модерност и си припомним своите корени, нашите цивилизационни архетипи, тогава има алтернатива. И това е познатата традиционна империя-държавата, или просто империя, каквато Русия е била от хиляда години и каквата всъщност си остава - тоест, стратегическо единство на многообразието.

Основната разлика от европейската нация е, че субектът на империята не е атомният индивид, разтворен в котела на политическата нация, а е колективната органична общност - народът или етническата принадлежност. Всъщност Русия е империя на народите и тяхното съществуване в нея е нормативно. Империята на руския народ, на татарския, на якутския, империя на етническите групи, големи и малки. В империята те няма да бъдат смазани, разтворени и преодолявани, за разлика от националната държава. В империята те са законни. Те са съставна част на империята. Но веднага щом споменем този традиционен модел на управление, ние веднага чуваме в отговор набор от контрааргументи, които трябва незабавно да бъдат обсъдени.

Империята не изисква подбор на исторически аналози. Говорейки за империя, ние не говорим за възстановяването на Руската империя преди 1917 г., или дори за съветската империя, както не говорим за византийската и някоя от предишните империи. Както пише европейският адвокат Карл Шмит по тази тема, империята е „технически термин“, който означава не друго, а традиционната преди модерната епоха, форма на държавно устройство.

Вторият конвенционален аргумент, който предстои да бъде обсъден е, че империята не означава непременно съществуването на император. Има дори отделна концепция - „империя без император“, която задълбочено разглежда и описва този момент и може да бъде намерена в отворени източници. Това означава, че императорът, или кралят, владетелят или висшият комисар, генерален секретар или председател, разбира се, е желателен и традиционен. Но не и задължителен. Особено като се имат предвид другите форми на колективно управление или пряка (непредставителна) демокрация - „съучастието на народа в собствената му съдба”.

И трето: в съответствие с геополитическата наука, империите са морски и земни. Морските са основани на съотношението между метрополията и колониите и изразяват експлоатационен принцип: метрополията експлоатира колонии, извлича от тях ресурси за печалба, третира ги отчуждено, потребителски. Сухопътните империи са доста различни. Това е връзка между центъра и периферията. Центърът оборудва, развива периферията, считайки я за неразделна част.

Като правило, когато нашите западни „партньори” искат да сплашат нашите народи, да ги откъснат от нас, те ги плашат със своята морска империя – видите ли „Русия ви експлоатира”, или Русия се нарича „тъмница на народите”, тоест, както се казва, „от болната на здравата глава поставят”, неправомерно приписвайки ни своите пороци.

С други думи, империята, или, използвайки технически термин, държавата-империя, е традиционен аналог на държавно устройство, алтернатива на модернистичната държава-нация с нейното обединение и унитаризъм. Не историческа, не непременно с император, а в случая на Русия - аналог на земна, а не на морската империя. Това е, което се има предвид, когато Русия се определя като империя. А не възраждане на исторически аналози.

 

Валентин Коровин  Превод: В.Сергеев http://pogled.info

Read 571 times

Станете почитател на Класа