Случи се нещо небивало - проруски и прозападни сили се обединиха за разрешаването на политическата криза в малката Молдова. Обединиха се срещу местния олигарх и лидер на Демократическата партия Владимир Плахотнюк, който държеше да бъде възприеман като прозападен политик, но бе превърнал страната си едва ли не в лично владение.
Всъщност възлова роля са изиграли САЩ. Освен на проевропейската партия "Сега" (Акум) те дадоха рамо и на проруската Партия на социалистите, която спечели най-много гласове на изборите през февруари, а също на проруския президент Игор Додон, за да не позволят на "демократа" Плахотнюк да узурпира властта, след като партията му не спечели изборите. А олигархът до последно е разчитал на подкрепа от САЩ. Действията на Америка бяха оценени и от Додон: "Трябва да се признае, че ролята на САЩ бе много голяма."
Големият въпрос е защо Америка си стисна ръката с Русия в молдовската криза, след като е в състояние на конфликт с Москва по всички възможни направления?
Може да има различни обяснения, но две са доста близко до ума. Първото е свързано с имиджови щети. За да засили присъствието в Югоизточна Европа и да ограничи руското влияние, Вашингтон залагаше на политици и държавници със съмнително минало, а често на мафиоти и престъпници - това важи и за косовския президент Хашим Тачи, и за нашия премиер, и за черногорския лидер Мило Джуканович, и за Зоран Заев.
Нищо чудно в Държавния департамент да са решили, че ако застанат и зад още един мафиот и направо разбойник като Плахотнюк, подозиран за престъпления в страната си, Румъния и Русия, имиджът на САЩ като държава на принципната политика ще лежи в руини.
Второ, САЩ никога не правят нещо "без перспектива" - тоест без корист или даром. В замяна на подкрепата срещу Плахотнюк утре могат да поискат от Додон или социалистите да заемат позиции в ущърб на Русия. Поводи ще се намерят - я проблемът с Приднестровието, я със санкциите.
