Към политически десни възгледи се придържат хора с по-ниско равнище на интелигентност, показват редица изследвания на психолози, занимаващи се с политическа и когнитивна психология.
Ще обърна внимание на две такива изследвания, проведени във Великобритания и Белгия.
Първото е публикувано в списание „Психологическа наука“ и показва, че когнитивните способности на човека са свързани с това доколко той е десен или ляв. По-неинтелигентният по-малко размишлява, по-малко отворен е за различното мнение и е склонен да се придържа към различни пристрастия и предразсъдъци.
Анализът на данни от две големи британски проучвания показва, че хора с по-ниска интелигентност в детството си като възрастни с много по-голяма вероятност се придържат към расистки възгледи и си обясняват света с някакъв враг, който е виновен за проблемите край нас. Техните когнитивни пристрастия им затварят очите за сложността на света, който ни заобикаля. Съответно се ориентират и към дясното политическо пространство (1).
Второто изследване е на група белгийски учени и е публикувано в списание „Еmotion“. Това са специалисти в областта на политическата психология с опит и в други проучвания, които показват, че привържениците на левите и на десните политически идеи и партии значително се различават по своите психологически характеристики. Учените изхождат от установения в редица проучвания факт, че хората с по-високи когнитивни способности не са склонни да се придържат към десни политически възгледи.
В две изследвания белгийският екип от учени търси допълнителни корелации в това отношение, като свързва ориентацията към дясното или лявото и с емоционалните характеристики на човека. За тази цел е проучена връзката между емоционалните способности и политическата идеология на 983 белгийски студенти. Емоционалната способност се измерва с няколко теста – ситуационен тест за емоционално разбиране, ситуационен тест за управление на емоциите и тест за разпознаване на емоции.
Това, което разкрива изследването, е, че липсата на емоционална интелигентност е свързана с десни политически възгледи. Такива хора са неспособни да разберат другите и да управляват своите емоции. Те с много по-голяма вероятност имат и съответни предразсъдъци и виждат света през десни политически очила. Хората, които са емоционално интелигентни, се характеризират с по-висока емпатия и способност да виждат различните гледни точки, по-отворени са към реалностите край себе си (2).
В това отношение емоционално-психологически привържениците на десни възгледи имат характеристики, които доминират у богатите капиталисти, защитата на чиито интереси е типично за десните политици с тяхната много по-голяма подкрепа на капитализма. Множество изследвания показват, че
колкото по-богати са хората, толкова по-малко са способни да разбират другите, толкова повече намалява тяхната способност да чувстват състрадание и емпатия към другите
Бедните са по-щедри от богатите и правят повече дарения от богатите. Богатството потиска емпатията и е свързано с висока степен на егоизъм (3). В едно изследване например се разкрива, че е много по-малко вероятно шофьори на скъпи коли да спрат на пешеходна пътека, за да дадат предимство на пешеходците, в сравнение с шофьорите на евтини коли. Друго изследване разкрива, че по-богатите са много по-малко склонни да чувстват състрадание към деца, болни от рак (4). Обяснимо е при това положение и сходството в психологическите характеристики на богатите и на тези, които са склонни да приемат десните политически възгледи, защитаващи интересите на богатата капиталистическа класа.
Разбира се, следва да се имат предвид два важни момента. Първо, това, че изследванията показват, че по-неинтелигентните и по-малко състрадателните клонят към десни политически възгледи, е само корелация, установяваща доминираща тенденция.
Това не означава, че всеки десен е неинтелигентен, тъп, несъстрадателен,
нито че всеки ляв е интелигентен и състрадателен
Второ, това, че някой се самонарича десен или ляв, не означава, че наистина е такъв. Може да се наричаш „ляв“ и да провеждаш на практика дясна и неолиберална политика, както стана с немалка част от левите в епохата на неолибералния капитализъм. Така стана с американската версия на лявото, което се отказа от Рузвелтовата социална държава и прие програмата на Демократическата партия на САЩ, с която дойде на власт Бил Клинтън през 1992 г. Същото бе и при „третия път“ на Тони Блеър при британските лейбъристи, както и при „Новия център“ на Герхард Шрьодер при германските социалдемократи, а и при тези европейски леви партии, които ги последваха в подобна политика. Завивайки със своите партии надясно, те станаха съучастници във взривното нарастване на неравенството в своите страни, довело и до упадъка и маргинализацията на много от тези политически сили.
Известно е, че основният критерий за разграничение между лявото и дясното е отношението към равенството – на първо място към социалноикономическото равенство, тъй като то в най-висока степен обуславя другите равенства или неравенства. Левите се отличават от десните по това, че техните политики предполагат по-голямо равенство. Ако неравенството нараства, то господстват десни политики и политици, за повечето от които са характерни когнитивните и емоционални характеристики, описани в изследванията на политическите психолози.
Тъкмо това стана в България, където през 1989 г. – последната година на социализма, Индексът на Джини, чрез който се мери неравенството е 21.7. Това означава, че сме били общество с високо равенство. През 2006 г. след ликвидацията на селското стопанство и присвояването на българската индустрия и икономика от едно малко количество новопроизведени капиталисти и чужди авантаджии, намерили възможност да отмъкнат нещо от България, Индексът на Джини скочи на 32.1. А през 2017 г., след осем години консумация на „европейски ценности”, той е станал 40.2 и днес България е страната с най-голямо неравенство в ЕС. В продължение на 30 години тя е крачила по посока: „Дясно, дясно, дясно“.
Във всеки случай вероятно една от причините за рухналите образователни достижения и за деинтелектуализацията на българското общество е фактът, че на предни управленски позиции излязоха хора с по-ниски когнтивни и емоционални способности. Неслучайно българското общество е с най-ясно проявени резултати от дясна политика в ЕС през изминалите 30 години – най-голям дял от новосъздавания продукт се преразпределя към наши и чужди капиталисти, с най-голямо и непрекъснато нарастващо неравенство сме, имаме най-висока степен на подчинение на здравеопазването на пазара и затова и българите са с най-висока заболеваемост и смъртност.
Бележки
(1)Hodson, Gordon and Michael A. Busseri. Bright Minds and Dark Attitudes: Lower Cognitive Ability Predicts Greater Prejudice Through Right-Wing Ideology and Low Intergroup Contact, In: Psychological Science, 2012, Vol. 23, N 2
(2)Van Hiel, A., De keersmaecker, J., Onraet, E., Haesevoets, T., Roets, A., & Fontaine, J. R. J. (2019). The relationship between emotional abilities and right-wing and prejudiced attitudes. Emotion, 19(5), 917-922.
(3) Grewal, Daisy. How Wealth Reduces Compassion, In: Scientific American, April 10, 2012
(4) Gross, Jessica. 6 studies on how money affects the mind, In: TED Blog, https://blog.ted.com/6-studies-of-money-and-the-mind/, December 20, 2013
