Внезапното изтегляне на Съединените щати от позициите им в Северна Сирия нанесе на сирийските кюрди болезнен удар, който възроди сред общността им спомените как са били изоставяни в миналото от американците и други международни съюзници, на чиято подкрепа са осланяли стремежите си.
Оглавяваните от кюрди сили бяха близо четири години партньор на САЩ в борбата срещу групировката „Ислямска държава“ (ИД). Сега изтеглянето ги излага на заплахата от нападение от стран на техния враг Турция. Турция иска да създаде контролирана зона в Северна Сирия покрай границата – ивица, която би минавала отчасти през сърцевината на кюрдското малцинство, което си извоюва известна автономия по време на гражданската война в Сирия.
През последния век кюрдите са били близо до основаването на своя държава или автономни райони, но мечтите им са били попарвани, след като те са били изоставяни от световните сили. Една стара кюрдска поговорка отразява историята на разочарованията: „Ние нямаме други приятели освен планините“. Ето един поглед в това минало:
Кои са кюрдите?
Кюрдите са етническа група, наброяваща около 20 милиона души, разръснати из четири държави – 10 милиона в Турция, 5 милиона в Иран, 3,5 милиона в Ирак и малко над 2 милиона в Сирия. Те говорят индоевропейски език, близък до иранския фарси, и са предимно мюсюлмани сунити. С площ 191 хиляди квадратни километра кюрдската зона образува дъга през планини от югоизточна Турция до северозападен Иран. Кюрдите са разделени не само от граници, но и от племенни, политически и фракционни разногласия, от които регионалните сили често са се възползвали, за да ги манипулират.
История на борби и предателства
С разпада на Османската империя след Първата световна война на кюрдите е обещана независима държава чрез Севърския договор от 1920 г. Той обаче не е ратифициран и „Кюрдистан“ е нарязан на парчета. Оттогава има почти непрестанни кюрдски въстания в Иран, Ирак и Турция.
Две събития са се врязали в спомените на кюрдите като предателства на Вашингтон. През 1972 г. САЩ подпомагат с оръжия бунта на иракските кюрди срещу Багдад. Те правят това от името на Иран, управляван тогава от американския съюзник шах Мохамад Реза Пахлави, който се е надявал да притисне иракското правителство в текущ граничен спор. Три години по-късно шахът подписва с Багдад споразумение за границата и закрива канала за оръжия. Тогавашният кюрдски лидер Мустафа Барзани моли за подкрепа държавния секретар на САЩ Хенри Кисинджър, но американската помощ е прекратена. Иракското правителство смазва кюрдското въстание.
С иранска помощ иракските кюрди надигат глава отново през 80-те години на миналия век по време на войната между Иран и Ирак. Армията на иракският лидер Саддам Хюсеин провежда жестока опустошителна кампания, като използва отровен газ и насилствено преселва 100 хиляди кюрди в южна пустиня.
Второто събитие е през 1991 г., след като оглавяваната от САЩ война в Персийския залив освобождава Кувейт от иракските сили. Тогавашният президент Джордж Х. У. Буш подканва иракчаните да се надигнат срещу Саддам. Кюрдите на север и шиитите на юг се разбунтуват, а Саддам реагира с брутални гонения. Въпреки че Буш не е обещавал изрично помощ, кюрдите и шиитите се чувстват изоставени.
Все пак САЩ налагат забранена за полети зона над Северен Ирак, която осигурява известна кюрдска автономия. След падането на Саддам през 2003 г. Вашингтон е гарант новата конституция на Ирак да запази тази автономна зона. САЩ обаче не допускат независимост на кюрдите.
Всичко ли е загубено в Сирия?
Кюрдите в Сирия се надяваха на пълна автономия в североизточния ъгъл на страната, където са съсредоточени. Дамаск не я разрешава, а Анкара е яростно против. Все пак те се сдобиха с автономия до степен, немислима преди войната, включително преподаване на родния език в училищата, създаване на собствена полиция и административен съвет, който управлява текущите работи.
САЩ намериха в кюрдите ефективен партньор на терен в борбата с „Ислямска държава“. Въоръжени от САЩ и подкрепени от американски войници и огнева мощ, оглавяваните от кюрдите сили сложиха край на териториалния контрол на ИД с цената на хиляди убити кюрди в годините на сражения. Тези сили сега контролират близо една трета от територията на Сирия.
Кюрдите се надяваха, че съюзът ще придаде тежест на техните амбиции за автономия. Съюзът обаче породи търкания между САЩ и Турция. Анкара смята за терористична групировка водещата милиция на сирийските кюрди, която е свързана с кюрдски бунтовници в Турция. През август 2016 г. Турция прати войски в Сирия и завзе зона в западния край на границата. След това тя прегази ключовия анклав Африн, което доведе до преселването на десетки хиляди кюрди.
Сега кюрдите се опасяват, че ще се случи същото в по-голям мащаб, ако Турция завземе останалата част от зоната, която иска – на изток до иракската граница и в дълбочина от 30 до 40 км в Сирия.
Анкара пред огромни предизвикателства
Изтеглянето на американските военни от някои зони в Сирия открива пътя за турска военна операция, желана от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, но поставя също Анкара пред огромни предизвикателства.
Турция от месеци е хвърлила око върху позициите на изток от река Ефрат на кюрдската милиция Сили за защита на народа /СЗН/ – водещо формирование в борбата срещу джихадистите от „Ислямска държава“, подкрепяно и защитавано дълго време от Вашингтон, но гледано враждебно от Анкара. След обявяването в неделя вечерта от Белия дом, че американските военни ще напуснат зоната, вече никаква пречка не стои пред Ердоган. Но пристъпването към действие би могло да се окаже рисковано.
Какво иска Турция?
Силите за защита на народа /СЗН/ бяха авангардът на офанзивата на международна коалиция, позволила военна победа над групировката „Ислямска държава“ /ИД/. Кюрдските бойци бяха подкрепени от западните страни.
Но за Анкара СЗН са „терористична“ групировка, също както ИД, заради тесните им връзки с Кюрдската работническа партия /ПКК/, която води от 1984 г. кървава партизанска война на турска земя.
Днес Анкара иска да създаде „зона за сигурност“ в Северна Сирия. Конкретно става дума за създаване в крайна сметка на буферна зона с дълбочина от 30 километра и ширина от близо 500 километра, простираща се от река Ефрат до иракската граница и отделяща турската граница от позициите на СЗН.
В понеделник говорителят на Ердоган Ибрахим Калън посочи, че тази „зона за сигурност“ е предназначена също да приеме сирийски бежанци, намиращи се в Турция. Сирийските бежанци, избягали в Турция от началото на конфликта, бушуващ в тяхната страна, са над три милиона.
Това би позволило на Анкара да убие с един куршум – два заека: да отдалечи „заплахата“ от СЗН и да намали броя на сирийците, живеещи в Турция, на фона на нарастващите антисирийски настроения.
Дипломатическа победа на Ердоган?
Съобщението на Белия дом е победа за Ердоган, който „не пожали усилия, за да убеди Тръмп“, подчертава Стивън Кук от американския Съвет за международни отношения.
Зелената светлина на Вашингтон дойде веднага след телефонен разговор между Тръмп и Ердоган, който е заложил на личните им отношения, за да убеди американския си колега въпреки съпротивата в средите на администрацията във Вашингтон.
От турска гледна точка, „давайки своята „зелена светлина“, САЩ са създали впечатление, че са „капитулирали“ пред турските искания“, обяснява за АФП Жана Жабур, специалист по турска външна политика и преподавателка по политически науки в Париж. „Това е само по себе си дипломатическа победа за Ердоган“, добавя тя.
Какви трудности?
От 2016 г. насам Турция предприе вече две операции в северната част на Сирия, като първата бе насочена едновременно срещу ИД и СЗН, а втората – изключително срещу кюрдските бойци.
Но за разлика от тези две операции, тази, която планира днес Анкара, визира центъра на зоните, контролирани от кюрдите, в които има бойци, въоръжени от Вашингтон, и калени от офанзивата срещу ИД. Освен това новата операция, предвиждана от Анкара, е много по-значителна от гледна точка на териториален мащаб.
Това „ще създаде икономически разходи и не е сигурно, че в сегашната обстановка на рецесия в Турция, страната има средствата“, отбелязва Жабур, като изтъква също риска от вътрешна съпротива от страна на едно обществено мнение, станало все по-скептично към ангажирането на страната в сирийския хаос“.
„В действителност Анкара щеше да предпочете споразумение със САЩ за установяване на „зона за сигурност“ на границата – сценарий, който щеше да й позволи да подели бремето с Вашингтон“, според Жабур.
Как да се реши проблемът с джихадистките пленници?
Това е голям впърос, който занимава европейските страни, граждани от които са се сражавали в редиците на ИД, а след това стотици от тях са били пленени от кюрдските сили при краха на джихадистката групировка.
От няколко седмици Тръмп оказва натиск връху тези страни да репатрират своите граждани, пленени в Сирия, като стига дори дотам да заплашва да освободи европейски джихадисти. Като дава разрешение за турска операция срещу СЗН, Тръмп се стреми също да прехвърли този въпрос върху Турция.
„Турция ще бъде сега отговорна за всички бойци на ИД в зоната, пленени през последните две години“, посочи Белият дом в съобщението си в неделя вечерта.
Но внезапното съобщение на Тръмп остава висящ щекотливия въпрос за начините на това прехвърляне на отговорности. В понеделник Ердоган посочи, че Вашингтон и Анкара ще работят по въпроса, без да дава насоки за размисъл. „Сега Турция ще трябва да противостои на ИД, която показва признаци на опит за прегрупиране“, подчертава Кук.
Говорителят на Ердоган заяви в понеделник, че Турция „няма да остави“ ИД да се завърне „под каквато и да било форма“.
