Изминаха седем години, откакто европейските лидери се съгласиха на централизиран контрол върху банките, за да повишат доверието в секторa, засегнат от дълговата криза в еврозоната. Имаше важни постижения по отношение на големите банки, като единни правила, централизиран надзор и режим за оздравяване на проблемните институции. Лошите заеми рязко спаднаха. Но в други отношения напредъкът е в застой. Европейската банкова индустрия е много фрагментирана - с ниска рентабилност и твърде много малки кредитори. Тя се бори с американските банкови гиганти. Банките твърде често са претъпкани с дълг на собственото си правителство, застрашавайки финансовата стабилност по време на криза, пише Financial Times.Основната причина за безизходицата е протакането от страна на Германия, особено относно идеята за споделяне на риска в целия блок. Така че свежите предложения от Олаф Шолц, германският финансов министър, отбелязват промяна в тона. Банковият съюз е съществен не просто за финансовата стабилност, но и за икономическия суверенитет на Европа, казва той, използвайки аргумент, рядко чуван в Берлин. Шолц възприема конструктивен подход. Другите столици трябва да се ангажират с него - и да го подобрят.
Разбира се, Шолц не изостави червените линии, очертани от Германия. Банките трябва допълнително да намалят своите лоши кредити, преди да може да се говори за застраховане на депозитите на ниво ЕС. Той настоява банките повече да не третират държавния дълг като безрискова инвестиция за регулаторни цели - анатема спрямо Франция, Италия и други южни страни. Не се спомена за толкова необходимия безопасен актив на еврозоната, който да замени държавните дългове. И макар да е отворен към идеята за европейска схема за застраховане на депозитите, която да изравни защитата на спестителите, той предлага тя да предоставя само „ограничена допълнителна ликвидност“ на националните схеми, след като те вече са изчерпани. След това националните правителства са отговорни. Това не е взаимното споделяне на рискове, от което се нуждае еврозоната. Банките все още ще се чувстват принудени да свият ликвидността при криза. Това ще допринесе малко за насърчаване на трансграничната консолидация, която Европа изисква.
Шолц обаче отстъпи донякъде. Провизиите на банките срещу държавните дългове може да бъдат поетапно въведени и би могло да се обърне повече внимание на мащаба на експозициите им към всяко едно правителство, вместо към кредитния риск, което би било по-малко неприемливо за Париж и Рим. Той иска процедурите за оздравяване и несъстоятелност на по-малките банки в рамките на ЕС да възпрепятсват националните правителства от нарушаване на правилата, както направи Италия през 2017 г., и както може Германия да се изкуши да стори в бъдеще, за да защити своите малки и нежизнеспособни кредитори.
Като цяло Шолц изглежда отваря вратата за преговори. Това е окуражаващо за страна, чиято позиция е твърде често „не”. Въпросът е дали той говори от името на Германия или само от свое. Министърът води кампания да стане съ-лидер на Социалдемократическата партия с гласуване, което предстои в края на месеца. Проевропейската инициатива ще се хареса на редовите членове на партията. Изглежда обаче, че тя не е координирана с канцлера Ангела Меркел, камо ли с нейния Християндемократически съюз (ХДС), който е обсебен от отхвърлянето на всяка идея, включваща обединяване на риска.
Когато миналата година Шолц огласи идеята за схема за обезщетения при безработицата в ЕС, тя незабавно беше торпилирана от ХДС. Тази реакция подсказваше, че Германия няма интерес да подкрепи валутен съюз, от който тя е най-големият бенефициент. Посланието бе усилено наскоро от остра критика спрямо Европейската централна банка. Германия и нейните партньори трябва да направят компромиси, за да стане еврозоната по-стабилна, а финансовият й сектор - процъфтяващ. Планът на Шолц е добра отправна точка
Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев
